No kids!

102
No kids!

Деца се допускат до все по-малко места

Девизът "No kids" не е нещо ново. Tова явление набира все повече популярност: все по-често се срещат хотели, които приемат само гости без деца, ресторанти "само за възрастни“, самолетни полети без плачещи бебета...

Добра ли е тази тенденция или не?

Защо расте популярността на концепцията за child free почивка? Виновни са изнервените възрастни или невъзпитаните деца? Много хора се дразнят безумно силно на ревящи малки деца на борда на самолет. Деца не биват допускани в заведения, в кина, в хотели. Вече има сайтове, които посветени на почивката без деца, където е представен списък на хотелите, които отказват да приемат клиенти с деца.

Ако говорим за пътуване със самолет, често чуваме оплаквания от пасажерите от бизнес класата, които не могат да понасят детския рев от съседните седалки, като отбелязват немалката сума, която са дали за билет. Всекидневно авиокомпаниите получават жалби от такива пасажери. В тази връзка авиокомпанията Malaysia Airlines през месец юни забрани превоза на деца в бизнес класата си, като призова другите големи авиолинии да разгледат възможността за въвеждане на аналогична политика. Авиокомпаниите British Airways и Emirates пък обсъждат варианти за въвеждане на "бездетни“ полети или полети с отделни зони за деца. Впрочем, първата страна, която започна на поддържа полети child free, беше Швеция.



Хотелиерите от своя страна обясняват популярността на концепцията no kids така: съвременните заети хора се уморяват дотолкова, че не желаят да виждат около себе си шумни деца. Дори в Турция вече се срещат хотели, в които не са допускани деца под 13-годишна възраст.

У нас все още не е популярна подобна услуга и не съществуват ограничения за присъствието на деца, макар че е лесно да забележиш погледа на някои хора при вида на малко дете на борда на самолета, във влака или на съседната маса в заведението.

Италианците, например, прибягват към различна хитрост – избягват лятната отпуска и заминават на пътешествие в средата на седмицата, само и само да избегнат срещата с нечии деца. В някои супермаркети в Европа не пускат деца под 6-годишна възраст или предоставят определени часове, когато родителите могат да пазаруват заедно с децата си. Във Флорида, САЩ пък са съвсем крайни – много хора дори не желаят да виждат деца на улицата.



Много хора смятат, че децата непременно създават дискомфорт, крещят, вдигат шум и непременно развалят спокойствието на почивката. Сами по себе си, разбира се, тези нововъведения нарушават правата и на родителите, и на децата и на практика ги превръщат във "хора от втора категория“. Получава се така, че родителите на малки деца са принудени да планират отпуската си, съобразявайки се с правилата на авиокомпаниите и някои хотели, като трябва да се информират предварително дали могат да се възползват от услугите им.

Кой е виновен?

Виновен е най-вече баналният егоизъм и желанието да живееш изключително за себе си. За тези хора е трудно да разберат, че детето е естественото продължение на живота. Детето също е човек, макар и малък, със свои права. Разбира се, разумно е да се забрани деца да посещават шумните клубове и задимените питейни заведения, защото това се отразява негативно върху организма и психиката им. Но за останалите забрани... децата биват приравнявани с животните, за които също съществуват забрани да влизат в магазините и някои заведения. Така мислим ние, родителите.

Ние сме прави, разбира се, но все пак толкова ли е просто?

За съжаление, да се бориш срещу явлението no kids е невъзможно и неправилно. Да погледнем ситуацията и от другата гледна точка. Пенсионерите или просто хората, които изкарват времето си в работа и които са подложени на всекидневен стрес, безусловно, искат да се абстрахират от обкръжаващата действителност. Да подремнат на тих плаж или да пътуват комфортно в самолета е естествено тяхно желание.



Буйното дете може да вдига шум в хотела, на плажа и в самолета, а често някои родители си смятат, че на детето им всичко е позволено. Забраняват им единствено това, което застрашава здравето им – сравнително нова идея за възпитание. Но дори и да не се придържат родителите към нея, децата са си деца и понякога вдигат шум и крещят без видима причина. Тук родителите трябва да обърнат внимание върху поведението на децата си на обществени места и да му обяснят, че не е правилно да се крещи в магазина или в самолета.

Когато възникне конфликт, по правило са виновни и двете страни. И за да се избегне разрастване на проблемите, свързани с негативното отношение към децата, е добре да се замислим за това, че родителите не винаги правят необходимото, за да порасне детето им като един възпитан интелигентен човек. И че не е правилно да се прави от детето кумир, защото вбъдеще това няма да доведе до нищо хубаво.

Какво да направим?

Има смисъл да приемем ситуацията като даденост и още преди да планираме отпуската с децата си, да се информираме за правилата на авиокомпаниите, чиито услуги възнамеряваме да ползваме. Също е добре да потърсим отзиви за местата, които смятаме да посетим заедно с детето – дали има ограничение за деца в околните кафета и супермаркети.



Как да реагираме на забраната за деца на едно или друго място? Първо си дайте сметка, че сте на почивка и в този момент никак не можете да решите този проблем. В най-добрия случай бихте могли да вдигнете скандал, който обаче също няма да реши проблема. Най-добре не обръщайте внимание и смело се отправете към друг магазин. Ни разваляйте настроението си, нито това на детето си.

И да се надяваме, че занапред този проблем ще се реши в полза на детето и че неговото право за посещение на това или онова място ще бъде възстановено. Може би най-добрата идея за компромисен вариант може да се вземе от дипломатична Швейцария: там вече съществуват „тихи“ вагони във валка. В тях не бива да се вдига шум, да се говори високо, т.е. пътуването в такъв вагон автоматично изключва присъствието на деца. Съседният вагон обаче е за тези, които искат весело шумно пътуване. Соломоново решение, нали?



Добави коментар