Непослушното дете

168
Непослушното дете

Какво да правим с него?

„Беше толкова послушно момче, а сега какво стана?!“, чуваме често тази реплика от майките. Общуването с детето носи само огорчение, а непослушанието се е превърнало в норма. И вечните въпроси „Защо?“ и „Какво да правя?“

Какви са причините за непослушанието на детето? 

1. Детето се бори за внимание

Ако родителите постоянно са заети, детето не получава достатъчно внимание, необходимо за нормалното му развитие. Какъв е изходът за него? Каква е реакцията му? Неговото непослушание – това е реакция на подсъзнателно ниво, това е начин за привличане на родителското внимание. Това родителите няма как да не забележат, сега вече родителите ще забележат присъствието на детето в живота си.

2. Собственото Аз

Грижата и властта на родителите понякога е прекомерна, а децата са много чувствителни по отношение на отстояване на собственото си Аз. Те започват да се бунтуват и да се борят, да отстояват правото си да решават самостоятелно какво да правят и как.

3. Обида

Децата често се обиждат на родителите си... заради груба дума, несправедливо наказание, по-голямо внимание към по-малкото дете и т.н. Детето чувства болка и страда, а външният израз на тази реакция е непослушание и протест. Реакцията отразява без думи: „вие ме наранихте, нека и на вас ви е така“.

4. Загуба на вяра в собствения успех

Детето може да загуби вярата в собствените си сили и успех в някоя област и да замени тази липса на вяра с неуспехи в съвсем друга област. Например, ако има проблеми със съучениците си, вследствие на това може да понижи успеха си в училище. Или заради проблеми вкъщи да се появят проблеми в училище. Това е следствие от ниската самооценка на детето.

То има естествена потребност от внимание, от родителска грижа и любов, от родителско признание и уважение на неговата личност, от чувство за справедливост и желание за успех. Проблемите с децата се появяват тогава, когато те страдат заради нереализираните си потребности и с „трудното“ си поведение се опитват да ги изпълнят. Децата не знаят други начини за реакция, затова избират поведение, към което родителите не могат да останат безразлични, поведение, което родителите наричат „непослушание“. С това поведение децата без думи крещят „не съм добре, не се чувствам добре“, а родителите са толкова заети със себе си, че изобщо не чуват тези крясъци, виждат само непослушанието.

Какво можем да направим в такива ситуации?

Първо, важно е да разберем истинската причина за непослушанието и лошото поведение на детето си. Обърнете внимание на собствените си чувства, на емоционалните си реакции. Според психолозите родителските емоции и преживявания са своеобразно огледало за скритите емоционални проблеми на детето. Така например, ако действията и реакциите на детето предизвикват у вас раздразнение, значи преди всичко то се бори за вашето внимание. Ако се чувствате обидени, значи детето ви отмъщава за нещо. Ако усещате отчаяние и безнадежност, то навярно детето ви страда от загуба на вяра в себе си.

Второ, разбирайки причината за непослушанието на детето, опитайте се да реагирате не така, както очаква то. Пробвайте да потиснете недоволството си. Да, не е лесно това, особено когато вземем предвид факта, че емоциите ни връхлитат неочаквано и понякога са по-силни от нас. И все пак е възможно и си струва да промените начина на общуване с детето си. Не наказвайте и не му се карайте, а наблюдавайте собствените си емоционални реакции за поведението му – те ще ви подскажат много.

Покажете на детето си положително отношение, а вече станалото нормално непослушание оставете без никакво внимание. Ако се чувствате огорчени и обидени, помислете дали не наранявате неволно детето си с някакви свои действия.

И търсете начини да го поощрявате. Детето няма нужда да се възпитава, детето има нужда да се обича.



Добави коментар