Не им вменявайте вина

275
Не им вменявайте вина

Детето се тревожи, когато го карате да се чувства виновно

Волно или неволно, родителите често предизвикват чувство на вина у децата си. Вината е полезна в някаква степен, защото придава "вкус" на живота, но тя никога не бива да се превръща в негово "основно ястие".

Има място за вина и укор, в случай че детето е нарушило някои правила... за социално и нравствено поведение, например. Когато обаче забранени за детето са отрицателните чувства или "непристойните" мисли, тогава то неизбежно ще започне да изпитва прекалено много вина и тервога.

За да предпазите децата си от ненужно претоварване с вина, трябва да се отнасяте към поведението им не с думи, които да ги засрамват, не да ги осъждате, а да посочите какво трябва да се поправи. Задайте си въпроса: "Какъв е вероятният източник на тази негова постъпка?" 

Голяма утеха за децата е да знаят дълбоко в себе си, че са наистина свободни да мислят каквото си искат, без да се страхуват, че ще загубят любовта и одобрението на родителите си.

Добре е да се изразявате например така: "Ти мислиш по един начин, а аз по друг. Имаме различни виждания по въпроса." Или: "Твоето мнение ти се струва правилно, но моето мнение е по-различно. Уважавам разбиранията ти, но аз съм на друго становище."

Можете съвсем несъзнателно да предизвикате чувство на вина у детето си с многословието си и с излишните обяснения. Това особено важи за "модерните" родители, които смятат, че дори когато въпросът е заплетен, а партньорите в спора - незрели, трябва да имат съгласието им, за да могат да управляват.

Ето ви пример: петгодишният ви син е ядосан на учителката си от детската градина, че е отсъствала две седмици, защото е била болна. В деня на завръщането й той грабва шапката й и изтичва на двора. Вие и учителката тичате след него. Учителката казва: "Шапката е моя, дай ми я!" Вие се намесвате: "Жоро, шапката не е твоя! Ако я вземеш, учителката ти може да се простуди и отново да се разболее. Знаеш, че беше болна... нали не искаш отново да се разболее?"

Подобно обяснение може да накара Жоро да се почувства виновен и отговорен за болестта на учителката. Дългите обяснения винаги са неуместни и вредни. Единственото подходящо нещо в случая е да се вземе обратно шапката от детето. Това е много по-разумно от двете обяснения на двора.

По-късно учителката ще обсъди с Жоро яда му по повод нейното отсъствие и ще му подскаже по-добри начини за спарвяне с него.



Добави коментар