Най-хубавото - за децата

132
Най-хубавото - за децата

Как е по-добре за възпитанието?

Много от нас си спомнят детството си, когато родителите ни са купували нещо вкусно (шоколад, шоколадови яйца или банани, например) и самите те дори не са се докосвали до него. “Това е за детето” - принцип, който не подлежи на обсъждане.

Преди много време, все още нямах дете, ни дойдоха на гости приятели с децата си. Донесоха ни подаръци - шоколади. Дават ни те шоколадите, а двете деца ни гледат. И ние, и двамата - им подаваме шоколадите на тях. Абсолютно автоматично. Приятелят ни ни погледна с недоумение и дори с укор:

- Аз за вас съм ги купил, не ви ли харесват?
Тогава изведнъж той се сети и започна да се смее:
- Ясно! Вие сте свикнали всичко хубаво да давате на децата! Вижте - ако смятах, че е нужно и полезно да давам на децата си шоколад, щях просто да купя повече шоколади. Децата скоро закусваха, скоро ще обядваме - така че защо им е шоколад?
- Но те така гледаха...
- Те децата винаги гледат с интерес всичко вкусно. Ние не им даваме много шоколад, защото многото сладко е вредно.

Спомням си за пореден път тази история, когато говоря с приятелите си Жоро и Диди. Жоро се разведе наскоро. Той се оплаква от бившата си жена така, сякаш се оправдава: Тя се има за център на Вселената! Винаги и навсякъде искаше да се удовлетворят нейните желания. Не, не просто да се удовлетворят, а още и да я питаш какво иска и как иска, в противен случай всичко губеше смисъл за нея и много се ядосваше. Когато се влюбих в нея, много ми харесваше да се грижа така за нея и да удовлетворявам всичките й желания. Но после... трябваше да започне делничният, обикновеният живот, в който не мога да се грижа само за нея. И най-важното е, че тя съвсем не е израснала в богато семейство - откъде тази алчност и ненаситност в нея? След като се оженихме, тя настояваше да има най-хубавата кола, най-скъпото палто...

- Може би в детството са я лишавали?...
- Никой от нищо не я е лишавал, тъкмо обратното - майка й и баща й са си отделяли от залъка, за да има тя и дрехи, и обувки... всичко. Представете си - десетокласничка с палто от естествена кожа, за да й завиждат всички приятелки. Майка й - с едно износено палтенце ходеше, спомням си го много добре. Ние учехме в едно училище, няма да забравя как се притесняваше за коженото си палто - аз тогава я свалях и трябваше всяко междучасие да тичам до гардероба да проверявам дали не се е случило нещо с него...

- А аз - намеси се в разговора Диди, - смятам, че това не е правилно. Дъщеря ми е на 13 години и вече ми говори, че й трябвали еди какви си обувки. Казвам й, че аз самата нямам такива, не можем да си го позволим. Мъжът ми печели добре, но събираме пари за собствено жилище, писна ни да живеем по квартири. И каквото имам аз, такова ще има и тя. Когато беше малка, живеехме съвсем бедно, тогава нямах мъж. Тогава с мизерната си заплата всеки месец купувах по два шоколада - единият го давах на нея, а другият - за мен. Е, разбира се, че после разделях с нея моя шоколад.... но принципът е: за теб трябва и за мама трябва, ти искаш, и мама иска... и мама може да е уморена... ти плачеш - и на мама й се случва да плаче... Родителите също са хора! Тогава и децата ще станат хора.

А вие как правите - всичко за детето с цената на лишения за вас или каквото за вас - такова и за детето?



Добави коментар