Мога и сам!

102
Мога и сам!

Не отричайте, а поощрявайте автономията на детето

Когато предпазвате детето си от занимания и задължения, които действително са по силите му, то реагира вътрешно с негодувание и гняв. Гневът може да предизвика фантазии за отмъщение които раждат или вина, или страх у детето. резултататът и двата случая обаче е един и същ - тревога.

Децата не усвояват уменията с безупречност и сръчност. Нужно им е много време, за да завържат обувките си, да закопчаят палтото си, да обуят ботушите си, да развият капачката на буркана или да завъртят ключа в ключалката.

Търпеливото изчакване или деликатното коментиране на трудността на задачата е най-добрата помощ, която можем да им окажем. "Не е лесно човек да обуе тези ботуши." "Капачката на този буркан се развива трудно."

Подобни забележки са полезни за детето, независимо от това дали усилията му ще завършат с успех или с провал. Ако успее, детето е удовлетворено, защото знае, че се е справило с трудно задължение. Ако не успее, му остава утехата, че родителите му са знаели, че задачата е трудна. И в двата случая детето усеща съчувствие и подкрепа, които създават по-голяма интимност между него и родителите му. То не се смята за некадърно, защото не се е справило с конкретната задача.

Много е важно животът на детето да не бъде ръководен от родителската потребност от експедитивност. Бързането е враг на детството! Изранено посредстством детската емоционална икономия, то се оказва твърде скъпо: пресушава потенциалните възможности на детето, спъва развитието му, задушава интересите му и може да доведе до емоционален срив.



Добави коментар