Митовете за единственото дете

159
Митовете за единственото дете

Доколко народната мъдрост по въпроса е обоснована от факти?

Мит: Самите деца са агресивни и властни.

Факт: Напротив - те достатъчно рано разбират, че ако подобно поведение с тенденция на налагане на собствената воля работи вкъщи, извън дома никой не е склонен да го толерира. Нещо повече - то е сигурен знак, че детето ще бъде избягвано и изолирано от групата. А точно децата, които нямат за успокоение братче или сестриче (които биха омекотили липсата на приятели), дават всичко от себе си да бъдат одобрени и да влязат в дадена група, да са част от нея.

Мит: Всички сами деца имат въображаеми приятели, за да компенсират липсата на истински такива.

Факт: За това твърдение няма научно доказателство. Психолозите са категорични, че въображаемите приятели не са запазена територия за самотните, болните или по някаква причина объркани деца. Въображаемите приятели изпълняват ясна функция - помагат да се успокои конкретен страх, да се преодолее трудност или проблемна ситуация, дори да дадат спокойствие и утеха от съперничество между малки и големи братя и сестри. Все неща, от които всяко дете има нужда в даден момент.

Мит: Единствените деца са разглезени.

Факт: Разглезването до голяма степен е отражение на начина ни живот и обществото, в което живеем. Те, от своя страна, определят възпитанието, което даваме на децата си, и времето, с което разполагаме, за да затвърдим избрания възпитателен курс. Така обяснено, излиза, че разглезването може да се получи и в многодетно семейство. И примерите около нас го доказват.

Мит: Единствените деца са егоисти.

Факт: В един или друг момент от израстването си всяко дете преминава етапа, в който е убедено, че светът се върти около и само заради него. Да си егоист, най-просто казано, означава да възприемаш себе си като нещо различно, най-често противопоставено на всички останали. В този ред на мисли подобно усещане може да е налице и при по-малкото дете в семейството, например.

Има периоди в развитието (понякога и при възрастните) на човек, когато енергията просто не достига. Като прибавим към това и хормоналните изменения при растежа, често отделният индивид просто няма сили да мисли и да се съобразява и с останалите.
Когато липсват братя и сестри, родителите са тези, които възпитават навика и умението за споделяне и съобразяване с чувствата на околните - от тази гледна точка дори единствените деца могат да се похвалят с по-добри учители, защото родителите далеч по-търпеливо учат на това, в сравнение с каките и батковците. На тях децата се доверяват. Истината е, че всички родители трябва да очакват от детето си да е егоист от време на време. Това е нормално за развитието ни като личности.



Добави коментар