Любимото дете

102
Любимото дете

Възможно ли е „еднаквото” обичане?

Въпреки че съперничеството между децата в семейството е обичайно, почти задължително и често здравословно, определено предпочитание на едното за сметка на другото се отразява на цялото семейство и отношенията в него.

Родителите често съзнават, че, по една или друга причина, едно от децата им се нуждае от повече грижа и помощ понякога. Това не означава задължително, че конкретното дете е предпочитано. Може да обичате децата си поравно, но да имате различно отношение в интерес на конкретните нужди на детето.

Фаворизирането е специфичен тип „различно” отношение, при който едно от децата получава повече позитивно отношение, в сравнение с другото. Оформя се почти порочен кръг – колкото повече позитивно отношение получава „предпочитаното” дете, толкова по-старателно отговаря на очакванията на околните, защото знае какви са начините да получава одобрение и похвали.

И така „любимецът” печели още „почитатели”. От друга страна, за да се отличи, „лошото” дете става още по-лошо и само предизвиква негативно отношение. Поставянето на етикет и приемането на едното дете за „добро”, а другото за „лошо” изиграва лоша шега и на двете.

Какво е решението
В щастливото семейство всяко от децата е обичано дълбоко, силно и уникално. Това означава, че всяко от тях е обичано заради самото себе си и такова, каквото е. Показвайки на децата, че са ценени като отделни индивиди, със собствени нужди и желания, може да ги научим, че справедливостта не означава едно и също за всеки, а по-скоро - на всеки според заслугите.

Не се стремете да се отнасяте еднакво с всяко от децата си. Във всяко от тях обичате различни неща – покажете го. Специалният подход е много по-полезен от „еднаквия”.



Добави коментар