Кукленият театър и 2-годишните деца

261
Кукленият театър и 2-годишните деца

Коледните пиеси по детските градини започнаха

С откриването на новата учебна година и постъпването на най-малките деца в детската ясла и градина възникват много въпроси. Един от тях е свързан не толкова с адаптацията на децата към новите условия, колкото към различните дейности, които заемат традиционно място в живота в детската градина.

Една от тях е гостуването на куклен театър в детската градина. Или по-точно в детската ясла. Все пак говорим за 2 годишните. След първата родителска среща повечето родители изпитват живо съмнение относно ползата и ефективността на този род дейност. И имат своите основания.

Те са на мнение, че децата им са твърде малки, за да разберат смисъла на постановките, както и твърде непостоянни и нетърпеливи, за да стоят спокойно на едно място. Оправдани ли са съмненията им и има ли полза от кукления театър за 2 годишните – на тези въпроси ще потърсим отговор в лицето на доцент д-р Катерина Илкова, създател на едноименния „Илкова Театър”.

Категоричното й мнение е, че кукленият театър е полезен за децата около 2-годишна възраст. „Неслучайно днес се правят постановки специално за тази възрастова група” – казва тя.

И: С какво се характеризират те?

Доцент д-р Катерина Илкова:
Въпросът, който ми задавате, не е един. Това е сбор от много и доста сложни за отговор въпроси. Да започнем отзад напред. От интересите и възприятието на самите деца. Родителите са прави, когато излагат довода, че децата им са малки, за да схванат естетичеките послания в който и да е спектакъл.

Наистина децата в тази възрастова група не се вълнуват от света такъв, какъвто го възприемаме ние или какъвто го възприемат децата над 4-годишна възраст. Те са още в период на опознаване на предметния свят и неговото предназначение. Затова в представленията за най-най-малките се интерпретират особеностите при тяхното възприятие. Затова повечето спектакли залагат на цветове, форми, звук, наименования на предмети, тяхното предназначение, взаимоотношенията между нещата – мокро/сухо, топло/студено. Вълнува ги произнасянето на звуковете в речта и т.н.

Вероятно това, за което говоря, ви се струва непознато. Който и родител да попитате, дори и тези, които водят активно децата си на театър още от много малки, веднага биха възразили, че досега не са виждали такива спектакли. Да, така е. Аз говоря за спектакли, които съм гледала по света. Тъй нареченият бебешки куклен театър съществува повече от 30 години на Запад. У нас той трудно си пробива път и дори го няма.



И: На какво се дължи това?

Доцент д-р Катерина Илкова:
Трудно бих могла да направя исторически анализ. Процесът на освобождаване на кукления театър от „оковите”, от темите и задачите, които му бяха възложени по времето на социализма още тече. Той търси нови пътища, ниши, послания, пространства, форми. Съвсем нормално е този процес да се развива в по-позната за куклениците среда, а именно театъра за възрастни. Все пак ние сме възрастни и светът на възрастните ни е познат. Но разговорът май тръгна в друга посока (или много се задълбочи).

И: Да, да се върнем към 2-годишните. След като развихте тезата, че у нас няма бебешки куклен театър, какво следва?

Доцент д-р Катерина Илкова:
Има, но не е масово застъпен. Не бива да пропускаме това, което правят Националната опера (концерти за бебета) или някои куклени театри.

Доц. д-р Илкова: Кукленият театър е нож с две остриета

И: Но това не е театър, гостуващ по детските градини.

Доцент д-р Катерина Илкова:
Да, така е. И все пак бих препоръчала на родителите да не отказват куклените представления, гостуващи в детските ясли. Да, две-тригодишните деца може да не разбират естетическите послания на спектаклите в цялото им богатство и сложност, но самият процес на гледане на куклен театър е от огромна полза за най-най-малките.

Въпросът, разбира се, е много по-сложен, но аз ще се опитам да го обясня колкото е възможно по-понятно за непрофесионалисти. Децата играят с различни предмети. Куклата също е предмет. Тя влиза в различни взаимодействия с други кукли, декори, реквизит, т.е. с други предмети. Така пред детето се разкриват различни взаимоотношения, които не винаги то може да открива с личен опит. Ето така кукленият театър обогатява опита на 2-годишните при опознаване на околния свят.



И: Споменахте нещо за ролята на кукления театър при дисциплинирането на 2-годишните деца.

Доцент д-р Катерина Илкова:
Да, още в началото на разговора споменахте, че един от доводите на родителите е, че най-малките са твърде непостоянни и нетърпеливи, за да стоят спокойно на едно място. Да, така е. Но това и не е необходимо. Според психолозите, прагът за насочено внимание на 2-годишните е най-много 20 минути. А повечето спектакли, защото се правят за по-големи деца, траят 40 минути. И това е голямото предимство на гостуването на куклен театър в детските ясли.

Там зрителите са близки по възраст, с еднакви възприятия. Затова актьорите променят стила си на игра. По време на спектакъла те правят други акценти, тонът, с който разказват, е по-тих, по-спокоен, така че най-малките спокойно да възприемат взаимодействията на куклите. По този начин се сваля и времетраенето на спектакъла, защото не се акцентира на сложните морално-естетически послания. В детските градини, които са обединени, т. е. има и яслени групи, преди подреждахме децата според възрастта им. Слагахме бебета най-отпред, за да виждат, а най-големите седяха отзад.

Сега правим друго - слагаме най-големите отпред, тъй като с тях можем да общуваме, да проведем интерактивен разговор и да им поставим задача. След това на първия ред стоят бебетата. Те гледат как реагират по-големите и дори да има по-сложни за тяхното възприятие сцени, те внимават и се ориентират по реакциите на по-големите. Така се обогатяват техните възприятия, учат се да разбират света и да контактуват с него.

Чрез такава подредба бебетата се и дисциплинират. Не може до 5-6- годишна възраст да ги третираме като малки и неразбиращи и изведнъж да се сетим да ги дисциплинираме на 7-8 години. Късно е! Ненапразно народът казва: „Липсват му първите 7 години”. А народният опит е многовековен.

И: Споменахте, че хората, занимаващи се с кулен театър, предпочитат да откриват нови хоризонти в позната среда на кукления театър за възрастни. Защо? С какво театърът за най-малките е по-труден или по-различен.

Доцент д-р Катерина Илкова:
А.Толстой е казал: „ За деца се пише като за възрасни, само че по-трудно.” Аз бих допълнила – а за най-най-малките се играе също като за възрастни, само че по-трудно и по-особено. Много е важно, когато правиш спектакъл да познаваш отлично емоционалния и образен свят на 2-годишните.

Вече споменах, че техните теми и проблеми са коренно различни. Това си е цяла наука. Самият процес на създаване на спектакъл е много труден и тежък. Трае с месеци. За съжаление, често ми казват: „Дойде, друсна две кукли...!” Повярвайте ми - болката е невероятна. Говоря за физическа болка. Ние не просто създаваме някакъв си спектакъл.



Всяко едно послание, което искаме да проведем, го изстрадваме. Ние не спим, не ядем, не пием. Така тежко изживяваме всяко съмнение дали не си сбъркал, дали излиза точното послание, дали е като трябва. Забравяш за себе си, за семейството си, за всичко наоколо. И когато дойдат да ти кажат: „Друсна, а сега искаш и пари”, е болезнено. Няма как да се обясни процесът на околните. Той прилича на процеса на вграждането в чешма. Но това е много дълга и друга тема.

Да се върнем на темата как се играе за най-малките. Бих могла да напиша ръководство или учебник. Ще се опитам да бъда максимално кратка. Тази възрастова група може да не разбира сложни естетически послания, но тя е много чувствителна към емоции. Всеки родител е забелязал как реагира детето, дори ако малко промениш тона, с който говори.

Например от нормален, изведнъж го промениш на нисък. Детето се сепва и започва да гледа внимателно какво ще последва. Това е езикът на емоцията. Ако актьорът владее този език и умее да провежда послания си, тогава общуването с най- малките става перфектно. Вие заговаряте на един език. Тогава можеш да проведеш всякакви мисли, дори и по-сложни. Без да говоря чужди езици общувам с деца по време на представление (бел. бед. театърът на доцент д-р Илкова гостува в различни държави) и те ме разбират и ми помагат.

Те стават съавтори, въпреки че дума не разбират български. Защото, пак повтарям, най-малките общуват на знаково емоционално ниво. Те го разбират и с лекота се включват в играта и спектакълът става прекрасен. Ненапразно те съобщават своите желания чрез плач, смях, крясък и т.н.И още нещо. Все повече родители искат да водят децата си на куклен театър от много, много малки. Някои ги водят веднага след като станат на година и половина.

Аз бих им казала: Скъпи родители, това е прекрасно! Детето има нужда от досега с тази емоция. Най-прекрасното усещане за мен е било да накарам зрителя да се отпусне, да си почине и същевременно да излезе с една мисличка: „Ей, постъпих лошо, ще се обадя на тоз човек...” Виждала съм този процес в очите на родители и деца по време и след представление. Нарича се катарзис. Още Аристотел в древна Гърция говори за него в труда си „Поетика”.

Възрастните много се притесняват от думата катарзис, защото звучи много тежко. Означава да се пречистиш, следствие на което ние много се притесняваме да признаем, че по време на спектакъл сме изпитали катарзис. Но искам да ви споделя една тайна. Децата го изпитват. Ако спектакълът е добър, едно дете, което няма нашата куртоазия и задръжки, всеки път изпитва катарзис.

За тях е важно дали злата мащеха ще отрови Пепеляшка или няма, дали кучето Бъч ще спре да лае всички хора на двора и ще стане добро куче, за тях е важно дали доброто ще победи. За нас, може би, не. Но за тях – да. Да, децата изпитват катарзис. Те се отпускат и го преживяват. Можете ли да си представяте какво преживяват децата, които опознават свят, противоречащ на чистотата и добротата на детската душа, свят, поставящ противоестествени правила. Децата се товарят, а ние ги лишаваме от катарзис. Затова ги водете на куклен театър. И не се притеснявайте, ако на двайсетата минута започнат да шават и да се разхождат.

Просто те са достигнали до предела на внимание. Те продължават да възприемат, но по друг начин. Ако беше по-голямо и можеше да говори по-добре, щяхте да се смаете какви неща ще ви ракаже всяко дете. Затова не се опитвайте да го умирите като го тъпчете със снакс или нещо друго. Оставете го. Само следете да не се нарани, защото театралните зали са пълни с опасни неща.

Източник на снимките



Добави коментар