Когато мечтаеш за нещо, трябва да го гониш докрай

206
Когато мечтаеш за нещо, трябва да го гониш докрай

Радостина Николова в интервю пред dete.bg

Когато си пожелаваш нещо, трябва да си напълно наясно, че може да се сбъдне. Именно това се случва на съпруга на Радостина Николова, който в края на 2012 година си пожелава – 2013 година да е динамична. Каквото повикало, такова се обадило. Днес семейството е обогатено с нов член – дъщеричка, и освен това влага останалата част от енергията си (все пак са млади родители, детето изисква отдаденост) в сътворяването на света на мотовете. Последните са малки създания, които по много неща не приличат на хората, но живеят с тях, обгрижват ги и се стремят да направят живота им по-пълноценен и смислен.

Тъй като носим на плещите си отговорността да запознаем децата с прекрасни герои от приказките, решихме да надникнем зад кулисите на писането на книги за деца. Ето какво ни разказа Радостина – не само за творческото вдъхновение, но и за майчинството, как се съчетава то с работата и каква е ролята на таткото.

От къде идва "мотове"?


Една вечер попитах мъжа ми дали е пуснал СОТ-а. Той каза: „Да, пуснах сотове, мотове”. Всичко тръгна след като попитах какви са тези мотове. Започна да ми говори разни измислени неща. През следващите дни написах материал за една глава, съпругът ми го хареса и решихме да продължим да си пишем. Така се получи книжка в крайна сметка. Ако нямахме СОТ, нямаше да ги има мотовете.
Не мога да пропусна да попитам как измислихте пухкавите мотове?

След като завършихме написването на първата книга, потърсихме художник. Meлина – Елина Бондокова – много е печена, арт човек. Когато прочете текста, много го хареса и започна да рисува скица след скица, докато не се получи това, което имахме във въображението си.

А от къде идват щипките?

Нямам идея за тях. Така ги измисли мъжът ми. В края на първата книжка щипките влязоха в употреба. Нямаше първоначален замисъл. Всъщност, идеята за книгата я нямаше въобще. Бяхме я преполовили, когато идеята възникна. Не знаехме как да свърши книгата. Впоследствие от говорене на говерене се случиха нещата. Нямаше го това нещо предварително да планираме какви да са героите, какво да се случва, защо да се случва и т.н. Докато сега с третата книга така подхождаме.

Разкажете ни повече за втората и третата книги?

При „Мукс отвръща на удара” нещата се случиха другояче. Съпругът ми започна да я пише от средата, защото му беше интересно да пише някакъв екшън. При което аз се включих и се засрещнахме някъде по средата.

Възникването на идеята на втората част също е интересно. Когато илюстраторката ни пращаше различни скици на мотчетата, тя рисуваше най-различни. Някои харесвахме, други - не. Последната скица, която ни изпрати, съдържаше настоящите мотове плюс лошия Мрън. Само, че Мрън беше леко по-слаб. Изглеждаше видимо по-лош. Казах: „Този много ми харесва. Трябва да му измислим роля. Също е готин”. Решихме, че ще е лош герой. И за да бъде антипод на мотовете, които обичат шарените и чисти дрехи, хубавите неща, Мрън и модовете харесват мръсотията, мръсните дрехи, да мързелуват, разваленото, коша с мръсните дрехи и т.н. На този етап толкова си бяхме паснали и с художничката, че само й пращахме задача, тя я изпълняваше и нямаше връщания за корекция.

За третата книга пък ни вдъхнови дъщеря ни. Тя ще се казва „Спасяването на хълцащата принцеса”, защото, когато малката се появи на бял свят, много хълцаше.

Имаше ли нещо, което да ви накара да се откажете от писането и издаването на книгите?

Аз съм убедена, че когато се случва нещо в живота, то е с определена цел. Фактът, че някъде съм срещнала някакво препятствие, не ме обезсърчава. А точно обратно – надъхва ме още повече. В момента се самоиздаваме. Радваме се, че се получи така, защото резултатите ни удовлетворяват. На загуба сме чисто финансово, но продължаваме въпреки това. Човек, когато мечтае за нещо, трябва да си го гони докрай.

Самоиздавате се, а имате ли коректор?

Заобиколили сме се от точните хора! „Когато съдбата има план, тя ти изпраща точните хора”, това ми каза моя приятелка на представянето на първата книга. Защото наистина съвсем случайно покрай нас се появяват сякаш отникъде хора, които са заинтересувани, имат идеи, а ние сме отворени за всякакви идеи. Много ни помагат и напътстват. В момента работим на много фронтове, но ще запазим засега в тайна какво още предстои!

Кога създадохте сайта?

Сайта го направи един много добър наш приятел. Той живее в Англия и се занимава професионално с това. Имаме и англоезичен сайт. Идеята за него е от самото начало.

Как ви хрумна идеята за книжка за оцветяване?

Когато отидохме да поръчваме втората книга в печатницата, видях една такава книжка и казах: „Аз искам такава. Колко ще струва?” Мацката ми сметна и така... Книжката не е само за оцветяване. Има и занимателни страници с кръстословица и лабиринти. Тя е подходяща за деца над 4 години. Надяваме се, че книжката ще се хареса на децата и ще им е интересно да се занимават допълнително с любимите си герои.

Интересно ми е, има ли повече насилие във втората книга, като се има предвид появата на Мрън?

Не. Винаги се стараем, където има повече екшън, да няма насилие. Например, българските приказки „Клан-клан, недоклан” или разпорили му корема на вълка, напълнили го с камъни и го хвърлили в реката. Тези неща са ми прекалено груби. Има една друга съвременна книжка за деца, в която детето постоянно плаче, майката и бащата се карат, родителите ще се развеждат. Това са теми от злободневния живот. Но за едно подрастващо дете какво впечатление оставя това? Много е важно в този тип книги – детските, насочени към 5-10-годишни деца, да се вкара една по-индиректна поука – какви са истинските неща в живота. Дори и да има някакво насилие в книжката, винаги доброто да победи. Давам пример със сцената със Здравко, който се тъпче с пуканки. Някой може да си помисли – „Ама как, подтикват децата да се хранят прекомерно”. Но в следващата сцена Здравко го боли коремчето и си казва, че не трябва да яде толкова много.

Този четвъртък, 15 май, в книжарница Гринуич, бул. "Витоша" 37, ще се състои премиерата на втората книга "Приключенията на мотовете. Мукс отвръща на удара". Вход свободен.

Не можете да дойдете, тогава - порисувайте!


Съвсем скоро очаквайте какво сподели пред dete.bg Радостина Николова за новия член на семейството й, как съвместява работа и грижата за бебето, кои са любимите й книги и колко отговорно таткото (който официално вече е съавтор на "Приключенията на мотовете") взима участие в отглеждането на детето.



Добави коментар