Когато „извинявай” значи нещо

141
Когато „извинявай” значи нещо

Как да научите детето да съжалява

Трудно е да си представите, че безгрижният „художник” на доскоро съвсем прилично изглеждащата стена в хола ви в даден момент може да почувства вина за заниманието, донесло му такава радост. И все пак, скорошно изследване, проведено в Айова, доказва, че хлапетата не само са способни да изпитват съжаление за лошите си постъпки, но и, както се оказва, тази емоция се отразява добре на цялостното им развитие.

2-годишно дете, което се е почувствало зле заради направена пакост, след време има значително по-малко проблеми с поведението, в сравнение с дете, което е убедено, че никога не греши. Единственият проблем в случая е, че толкова малките деца все още не правят разлика между себе си и постъпките, т.е. съществува голяма опасност детето да приеме „лошото” си поведение като знак, че самото то е „лошо”.

Опасността тук е от объркване на съжалението (съзнаването за грешно поведение) със срама (идеята, че самото дете е „грешно”). Научаването на разликата между двете е съществено важно за детето, а задачата това да се случи е изцяло ваша.

Какво трябва да знаете?

Внимавайте с тона си – ясно е, че ще се ядосвате и ще повишавате тон, но бъдете особено внимателни гласът и мимиките ви да не изразяват разочарование, досада и презрение. Ако го допуснете, не само ще убедите детето си, че то е „лошото” и нехаресвано, а не постъките му, но и ще оставите наистина лош спомен – детето ще започни много повече и за по-дълго отношението, а не думите ви.

Наблегнете на емоциите – ще ви отнеме много повече време и усилия, но ще е значително по-ефикасно да обясните какво изпитвате, когато детето се държи лошо, вместо да го демонстрирате с тон и отношение. Описвайки чувствата си, помагате на детето да ви разбере и следващия път да избере да не ви натъжава.

Съобразете се с характера на детето – някои деца са много по-чувствителни, което означава, че когато сбъркат, и без да им се казва плачат и се натъжават. Това не е моментът да се намесвате и вие с възпитателните си тактики. Изчакайте детето да се успокои и тогава обсъдете грешката му.



Добави коментар