Как детето да не плаче, когато отива на градина

237
Как детето да не плаче, когато отива на градина

Арт занимания също подпомагат адаптацията в детската градина

Тръгването на ясли или детска градина е голямо изпитание за малкия човек - отделя се от родителите, лишава се от сигурността на семейния дом, трябва да свикне с непознати хора и да усвои различни правила и навици. Подобна пълна промяна изисква буквално да си намериш мястото в новата ситуация. Това може да е стресиращо дори за възрастен.

Когато предстои съвсем мъничко дете да се отдели от дома за първи път, съветвам родителите да го подготвят, като играят с него на криеница. Това е достъпен начин мъничкото човече да разбере, че дори да не вижда в момента мама, тя е някъде наблизо и ще се появи. Похватът е елементарен, но успешен, защото децата много лесно преминават от играта в реалния свят и обратното - малките
не разграничават играта от действителността.

В зависимост от възрастта и индивидуалните особености на детето, може да се приложат различни инструменти за улесняване на адаптацията му към новата среда от връстници и учители, обясни д-р Ирена Маждракова за вестник "24 часа". Тя е завършила медицина през 1995 г., след което специализира класическа хомеопатия, аюрведична медицина, шуслерова терапия, позитивна психотерапия, игрова терапия, бахови и австралийски цветни есенции. Родители я търсят за консултация, привлечени преди всичко от холистичния подход, който дава възможност да се лекува не само тялото, но и ранимата детска душевност.

Особено чувствителни са децата точно в процеса на началната си социализация. Когато тръгнат на детска градина, буквално се връщат назад в поведението си - започват отново да си смучат палеца като в бебешката възраст, употребяват думички от първия си речник, изпускат се, вкопчват се в мама и всяка раздяла се превръща в трагедия и за двете страни.



На вратата на детската градина започва да плаче така, че ти къса сърцето, сълзите му те карат да изпитваш непоносима болка и угризения, че го оставяш, и не е утеха мисълта, че така е по-добре и за него. Всяка сутрин сцената се повтаря и вместо емоцията да утихва, тя ескалира, разказват родителите.

За много бързо повлияване, в зависимост от особеностите на детето, препоръчвам австралийските цветни есенции, защото ефектът от тях се усеща най-късно до 4-ия-5-ия ден. Подходяща е есенция на цвете, което укрепва самочувствието, за да се успокои детето и то да намери своето място в групата. Но за други малчугани е по-подходящо да развият чувствителност и разбиране и на другия, да усетят, че не само те, а и друго дете например иска същата играчка и има същото право да я използва.

Детето отговаря много бързо на това меко въздействие на цветните есенции. Те се приготвят от цветове на различни растения по начин, подобен на правенето на отвара от бъзов цвят. Разликата е, че, за да стане годна за подпомагане на терапиите, течността се разрежда по определени формули, обяснява лекарката. При някои деца тя препоръчва като по-подходящи зя тях шуслеровите соли за нервна система с номера 5 и 7, а номер 2 - за подкрепа на процеса на израстване и като противоалергичен агент.

Често детската градина е и първото място, където детето се среща буквално с десетки и стотици нови за него вируси, към които няма имунитет, и започва да боледува по-често, отколкото докато е било отглеждано у дома. Емоционалният стрес от откъсването от семейството и социализацията също допринасят за реакции на свръхреактивност. В тези случаи отново е подходяща сол номер 2, допълва лекарката.

Вижте още: Как тормозят децата ни в градината?

Когато прибягва до хомеопатични средства, тя се ръководи от индивидуалните особености на дететето и конкретните прояви на затруднената адаптация в момента. За по-малките често това е пулсатила - растението с популярното народно название котенце, което им помага да преодолеят субективното чувство за липса на обич.

Но когато детето реагира с гняв и раздразнение на откъсването от дома, се прибягва до други растения и терапии, обяснява лекарката. С възрастта се променят и начините за улесняване на адаптацията на детето към колектива, в който трябва да намери своето място и приятели, да се утвърди и да се чувства спокойно и щастливо.

За 4-5-годишните деца свикването с групата връстници вече е наложително и като плавна подготовка за училище. Това е възраст, в която при интерес към спорта той също може да бъде използван за събуждане на интерес към градината, където има спортни уреди.



Разведрете емоциите на 4-5-годишните с арт

Ако криеницата е подходящ начин детето в яслена възраст да приеме отсъствието на родителите като необходимо, но временно събитие, при 4-5-годишните това не работи. За тях по-безболезнена адаптация може да се осигури чрез творчески занимания. Когато се вживяват в креативни дейности, децата вентилират неприятните чувства, които им носят откъсването от дома и трудностите да се впишат в новите условия. Много добър ефект дава работата с пластилин или още по-добре с глина - с натиска излиза част от тревожната емоция, а моделирането утвърждава самооценката им.

Друг начин е да се осигури на детето възможност да рисува върху много голям лист с цял наръч флумастри или пастели едновременно - богатството на цветовете и свободата да нашарят цялата площ също им дават възможност да се освободят от моментния дискомфорт.

Има, разбира се, и много други подходи, които родителите може да взаимстват от арттерапията или да открият сами, доверявайки се на интуицията си - все пак те най-добре познават своите деца и знаят какво би ги увлякло, дава пример д-р Маждракова. Тя не изолира психологическия проблем от тръгването на детска градина от чисто физическите предизвикателства.

В големия колектив детето непрекъснато се среща с нови за него микроби, бактерии, вируси. Това е изпитание за имунната му система - тя няма готов отговор, за разлика от организма на възрастните. Затова и децата боледуват повече, особено в предучилищната възраст и началното училище. Често родителите ме питат какво да направят за профилактика, за да не се заразяват децата, но това няма как да се избегне. Въпросът е да боледуват по-леко и да не се стига до усложнения, обяснява лекарката.

При предразположените към тежко протичане тя препоръчва да се дават укрепващи средства, но според "слабото" място на детето. Съветва и да не се прекалява с непрекъснато даване на имуностимулатори - мода, която не дава очаквания ефект, а води до пренапрягане на имунитета. Подсилването на защитните сили трябва да е съобразено с индивидуалните особености и да е в разумни граници - най-често след курс от 15-20 дни се прави дълга почивка. Но е добре всяка терапия, включително за профилактика, да бъде след консултация с лекаря на детето, обяснява д-р Маждракова.



Добави коментар