Как да научим детето на трудолюбие

1597
Как да научим детето на трудолюбие

До една възраст детето е цар. Коя е тя?

Влизате в детската стая и за пореден път ставате свидетели на разхвърляно легло, играчки, въргалящи из целия под, лавицата с книги е надолу с главата, а под стъпалото си усещате дребен елемент от конструктор....

Може би детето ви е мързеливо или пък неподредено? Вероятно вашият начин на възпитание го е направило такова - надарено с отсъствие на ред.

Кога настъпва най-удачният момент за формиране на чувство за трудолюбие и потребност от чистота и ред у детето?

Колкото по-рано, толкова по-добре

Детските психолози са установили директна връзка между възрастта на детето и основните възпитателни задачи за този период. До 3-годишна възраст към детето трябва да се отнасяме като към цар. Да не го обиждаме, да не му забраняваме и дори когато направи пода във всички цветове на дъгата, да не му противоречим.

Ако точно в тази възраст ограничавате детето, то може да израсне боязливо.

Съвсем другояче стоят нещата с децата на възраст от 3 до 13 години. Това е времето, когато се препоръчва да поставяме пред децата ясни цели и задачи. И да настояваме за изпълнението им!

Ако в този период не научите детето си на труд, отговорност за постъпките и не възпитате у него положителни качества, рискувате в бъдеще да се сблъскате с инфантилност и егоистичност.

След 13-ата година идва период от развитието на детето, в който е препоръчително да общувате с него като с равно.

5 основни препоръки за родители

1/ Избягвайте ненужните отстъпки

Родителите, които често разубеждават детето да направи нещо, тъй като има време докато стане възрастен човек, грешат. Много голям е рискът детето да стане голямо и отсъствието на навик да работи, да изпълнява домашни отговорности и да поема върху себе си отговорност да е налице.

Тези качества не се "включват" като с вълшебна пръчица. Ако искате да ги виждате у детето си, трябва от 3-годишна възраст методично и търпеливо да ги възпитавате.

Е, не превръщайте детето в роб, но е важно да му давате задачи за изпълнение.

Съставете списък с отговорности и му възложете да отговаря за някоя сфера от живота. Например, да храни домашния заек. Или пък да отговаря за реда в детската стая. С напредването на възрастта - да отговаря за неизмитите чинии или пък да полива цветята.

2/ Възпитавайте, като давате пример

Да кажете на детето на мине прахосмукачка, а вие да се проснете на дивана и да гледате телевизия, не е никак добра идея. Възможно е детето ви да започне да капризничи и да откаже да изпълнява това, което му казвате. Нашите деца са наше огледало. В най-добрия случай чистете заедно с детето. Вие поемете по-сложните неща, а детето - според възрастта и интересите.

3/ Постоянна критика

Логично детето може да не успее да свърши нещо така добре, както вие бихте го напарвили. Това не означава веднага да му се скарате. Бъдете търпеливи. Принеобходимост коригирайте действията му, но с такт.

4/ Избягвайте думата "длъжен/длъжна"

Не бива да мотивирате детето с фраза "Ти си длъжен". Така възниква въпросът "Защ?" и вероятно няма да намерите отговор на него.

Трябва да подчертаете ясно, че в семейството никой на никого не е длъжен. Всеки член на семейството добросъвестно изпълнява своя дял от задачи, така всички живеят комфортно заедно.

Щури идеи за детската стая

5/ Избягвайте редовните, а също така и паричните поощрения

Необходимо е да похвалите детето и да оцените трудолюбието му, но в умерени дози. Ако твърде често хвалите детето, то започва да обезценява думите ви. Те престават да бъдат мотивация.

Груба грешка е да мотивирате детето чрез материални награди. Още повече чрез пари.

Така ще превърнете семейните си отношения в бизнес.



Добави коментар