Грубо или вежливо?

514
Грубо или вежливо?

Как да научим детето си на вежливост?

Вежливостта е не само черта на характера, тя е и социално умение. Детето я придобива като се отъждествява с вежливите си родители или като им подражава.

Домашните образци и държанието в обществото

Каквито и да са обстоятелствата, трябва учтиво да учим детето си на учтивост. Често обаче се получава тъкмо обратното - груби сме, когато учим детето си на вежливост. Например, щом детето забрави да каже "благодаря", родителите веднага му го натякват пред другите хора, което най-малкото е неучтиво. Или бързат да напомнят на детето си да каже "довиждане", преди самите те да са се сбогували.

Ето една доста позната ситуация: Синът ви, тръпнещ от любопитство и вълнение, бърза да разопакова подаръка, който току-що е получил от леля си. Вие: "Ники, спри! Какво трябва да кажеш, когато получиш подарък?". Синът ви (ядосано): "Благодаря!" Вие: "Ето така постъпват добрите и възпитани деца."

Има и по-добри начини на урок по вежливост

Можехте да се справите много по-сполучливо в тази ситуация, ако кажете просто: "Благодаря ти, лельо Петя, за хубавия подарък!" Синът ви най-вероятно ще ви последва със свои думи на благодарност. Ако не го направи, можете да се заемете с темата за любезността и благодарността по-късно, когато останете сами.

Можете да кажете на детето си, че е много мило, че леля Петя се е сетила за него и му е направила подарък. Можете да му предложите да й напишете писъмце, за да й благодарите. Кажете му, че тя също много ще се зарадва, че се е сетил за нея.

Макар и по-сложен от незабавното порицание, този подход е далеч по-резултатен. Тънкостите на изкуството да си учтив се предават не със сила и с налагане, а с такт.

Друга ситуация:

Когато детето прекъсне разговора на възрастните, те обикновено реагират ядосано: "Колко си груб и невъзпитан. Не е учтиво да ни  прекъсваш!" Да прекъснеш онзи, който те е прекъснал обаче, също е неучтивост. Не е добре да проявявате невъздържаност, когато изисквате от децата си да бъдат вежливи. По-добре би било да кажете: "Бих искала да довърша това, което казвам. След това ще ти дам думата."

Няма да постигнем нищо, като наречем детето "грубо". Обратно на очакванията ни, това няма да го подтикне към вежливост. Дори обратното - съществува опасност то да възприеме оценката ни и да я превърне в част от представата за себе си. И щом веднъж започне да мисли за себе си като за грубо и невъзпитано момче, то ще заживее с тази си представа. Съвсем естествено е невъзпитаните момчета да се държат невъзпитано.

Нагледно у чужди хора

Гостуването у приятели или роднини ни дава възможност нагледно да покажем на децата си що е то учтивост. Тези посещения трябва да са удоволствие и за родителите, и за детето. А най-сполучливият начин да се постигне това, е като се подели бремето на отговорността за детското поведение между детето и домакина. Нашата помощ е само в това да сме отзивчиви към желанията и чувствата на детето.

На децата им е ясно, че не сме твърде склонни да ги мъмрим, когато сме на чуждо място. И така те избират тези места, за да си покажат рогата. На това им намерение можем да противодействаме най-добре, като оставим домакина сам да посочи правилата за поведение в своя дом, както и да следи за тяхното спазване. Когато детето скача по дивана в гостната на баба си, нека тя реши дали може да се скача по дивана й, нека сама изрече забраната.

Вероятността детето да се подчини е по-голяма, когато ограниченията са наложени от чужди хора. Майката, освободена от задължението да поддържа дисциплината, може да помага на детето, като му напомня изискванията: "Тук такъв е редът."

Подобна тактика на поведението можем да си позволим само, в случай че предварително сме се договорили с домакина за неговите и за нашите задължения. Право и задължение на домакина е да изисква порядките в дома му да се спазват. Ваше задължение е, когато сте на гости, да изоставите за малко ролята си на блюстител на реда и дисциплината. А с хитрата си навременна намеса ще помогнете на детето си да почувства реалността на ситуацията.



Добави коментар