Емоционално огледало

363
Емоционално огледало

Да не отричаме чувствата на детето

Децата ни обичат и в същото време негодуват от нас. Те изпитват противоречиви чувства към родителите, учителите и всички възрастни, които имат някаква власт над тях. Родителите не само трудно приемат тази двойнственост у себе си, а у децата си направо не могат да я понасят. Като възпитани в редица предразсъдъци ние вярваме, че има нещо нередно в това да изпитваш противоречиви чувства към хората и най-вече към близките си.

Първо може би ние трябва да свикнем и приемем, че тези чувства са нормални и естествени. А после да обясним това и на детето си. Ще му спестим доста тревоги чувства на вина, ако признаем и назовем противоречивите му чувства.

„Отношението ти към учителката е двойнствено – понякога я обичаш, понякога ч мразиш“, „Струва ми се, изпитваш смесени чувства към батко ти – хем му се възхищаваш, хем недоволстваш от него“, „Колебаеш се какво да направиш – хем ти се ходи при баба ти на село, хем ти се идва с нас на море“...

Двойнствеността е нещо нормално.



Спокойното и тактично назоваване на противоречивостта е особено полезно за децата, защото ги успокоява, че „обърканите“ им чувства не са неразбираеми за другите и че са напълно естествени. Ще му помогнете още повече, ако споделяте и собствените си противоречиви чувства: „Хем ми се ходи в командировка, хем ми се ще да си остана с вас у дома“.

По-внимателното вглеждане в човешката природа вижда, че там, където има любов, има и малко омраза, където има възхищение, има и малко завист, където има преданост, има и малко враждебност, където има успех, има и мрачни предчувствия... Нужна ни е голяма мъдрост и откъсване от предразсъдъците на собственото си възпитание, за да разберем, ѝе допустими са всички чувства – и положителните, и отрицателните, и двойнствените.

Не е лесно да се съгласим с подобно схващане. Учили са ни, че отрицателните емоции са „лоши“, че не бива да ги изпитваме и че трябва да се срамуваме от тях. Поради възпитанието и образованието, което сме получили, сме склонни да отречем съществуването и полезността на отрицателните и двойнствените чувства.

Но трябва да се съгласим, че това са само чувства, като „добри“ или „лоши“ могат да бъдат оценявани само реалните, но не и въображаемите постъпки. На осъждане и коментар подлежи единствено поведението, чувствата – никога.

Оценяването на чувствата и цензурирането на фантазиите е твърде опасно за психичното здраве на подрстващите.



Емоциите са част от генетичното ни наследство. Птиците летят, рибите плуват, а хората преживяват. Понякога човек е щастлив, друг път – нещастен. Постоянно човек е връхлитан от емоции. И ако няма свободата да избира пораждащите се у него чувства, то поне разполага със свободата да избира кога и как да ги изразява, стига да знае какво преживява.

Ето тук е трудно за нас, а нека го спестим на децата си. Много от нас са така възпитани, че реално не познават емоциите си. Когато сме мразели, са ни казвали, че е само неприязън. Когато сме се страхували, са ни казвали, че няма от какво да се страхуваме. Когато ни е боляло, са ни съветвали да се държим храбро и да се усмихваме.

С какво да заменим тези преструвки? С истината.



Емоционалното възпитание учи децата ни да познават своите чувства. По-важно е детето да се научи да разпознава преживяванията си, отколкото причините, които са ги породили. Щом детето знае какви са емоциите му, тогава вероятността да се почувства „объркано“ намалява значително.

Емоционалното възпитание е нещо като емоционално огледало, в което трябва да се превърнем за детето си – то научава за чувствата си, чувайки ни как реагираме на тях. От огледалото очакваме да получим изображение, а не проповед. Може да не харесаме образа, който виждаме, но в крайна сметка ние решаваме какво да направим, за да го подобрим.

Ролята на емоционалното огледало е да отразява чувствата такива, каквито са, без да ги изопачава. „Изглеждаш много ядосан“. „Явно много мразиш приятеля си.“ „Изглежда това положение те вбесява“. Тези реплики са много полезни за детето, защото точно назовават емоциите и преживяванията му. Именно точният и ясен образ на емоционалното огледало, а не съвета и наставлението, му дава възможността за самоусъвършенстване и промяна.



Добави коментар