Единствено дете: Как да го възпитаме правилно

469
Единствено дете: Как да го възпитаме правилно

3 често срещани грешки

Да си единствено дете е страхотно: не е необходимо да делиш вниманието на родителите, а също така и играчките си. Но в такава ситуация има подводни камъни. При възпитаването на единствено дете има три често срещани грешки, които родителите правят.

Единственото дете – малкият възрастен човек

До постъпването в детска градина, а след това в училище единственото дето често общува предимно с възрастни хора. За него е по-трудна адаптацията в детския колектив.

Често може да забележите, че в групата с деца то предпочита да играе само, не умее да играе ролеви игри – а те са основен инструмент за социално и емоционално развитие в предучилищна възраст.

В семейството детето добре усвоява моделите на отношения, в които един е по-високо в йерархията – родителят, а другият стои по-ниско – детето. В детския колектив обаче отношенията са равен към равен. Затова често единственото дете от неумение да се справи с нетипичната ситуация в детската градина започва да се конкурира с другите деца. Това е още една предпоставка единственото дете в детската градина да стане самотник.

Изход: дайте възможност на детето по-често да общува с връстници.

Постъпването в детската градина често се превръща за единственото дете в сериозен стрес. Обикновено децата през първата година напълно усвояват новите правила. Детската градина е тяхното първо училище за живота, където се учат да завързват приятелства, да се грижат и да помагат на другите, да спорят и да се помиряват. Много важно е родителите да обсъждат с детето възникналите в детската градина ситуации, да му помагат да намира верните решения в отношенията с другите деца.

Специалисти препоръчват да каним на гости роднински деца, приятели с деца и да посещаваме различни спортни и културни събития. Изключително важно е детето да общува с други деца не под постоянното наблюдение на родителите, да се опитва да решава само сложни ситуации и да гради приятелства.

Единственото дете – център на вселената



Често около детето се върти всичко.

Когато детето е едно, родителите могат да му осигурят много повече неща – по-добро образование, отделят му повече време за забавления и разговори. Детето се чувства в безопасност, заобиколено от грижа и внимание. Но ако с напредването на възрастта тази грижа не намалее, детето може да започне да изпитва повишена тревога и страх да навлезе във „външния свят“.
Глезените деца, сред които често присъстват единствените, често възприемат родителите си като своя собственост. Затова когато те отстранят вниманието и грижите си от него, често детето изпада в истерия, хвърля предмети и крещи.

Изход: децентрализация на семейните отношения

Още от самото начало родителите трябва да се опитват да изградят такива отношения, които да дадат да се разбере, че те са отделни хора, които имат свои задачи и потребности. Налага се от време на време да оставите детето да върви само по пътя си. Да падне, да се удари и само да разбере, че не може винаги да сте край него. Детето трябва да опознае разнообразността и сложността на живота, за да не се възприеме като център на света.

Необходимо е да учите детето на самостоятелност и на грижа за другите. Колкото и да ви е лесно да приберете играчките от пода в детската стая, не го правете. Помолете детето само да го направи.

Единственото дете - най-добрият приятел на мама/ татко



Често разпространена е ситуацията, когато детето и един от родителите се превръщат в най-добри приятели. Може да сте чували как момиче казва, че с майка си са най-добри приятелки, например. Или че синът е силно привързан към майка си.

В такава ситуация детето губи необходимост от търсене на приятели сред връстниците си. Той се затваря в семейството. Вече като по-голямо то ще изпитва трудности, когато дойде време да се отдели от родителите си и да създаде свое семейство.

Изход: Останете за детето си родители

От дотук написаното излиза, че не бива да дружите със собственото си дете. Напротив, дружете – този тип отношения са много важни.

В същото време трябва да оставате родител за детето си. Възрастният трябва да диктува определени правила, да предава морални норми и семейни традиции.

В семейство с две деца – децата обикновено се учат едно от друго. В тийнейджърка възраст взаимодействието им е много по-съществено, отколкото отношенията родители/деца.

В собственото си семейство единственото дете е лишено от тази възможност. Добре е да осигурите на детето си повече комуникация с по-големи деца на роднини. Родственото приятелство е особено полезно приятелство.



Добави коментар