Всички деца изживяват своите страхове в даден момент и това е напълно нормален етап от развитието им. Дали страхът е оправдан или не зависи и от годините, на които се проявява, и от психиката на детето.

Най-малките се страхуват от „прости” неща – раздяла, силни шумове, падане, животни, тъмна стая, дори от банята. С порастването водещ става страхът от нови ситуации (детската градина и училището), усвояване (успешно или не) на нови умения и знания, вписване в желаната среда.

Във всички възрасти обаче страховете обикновено се увеличават при конкретна стресова ситуация (поява на още едно дете, преместване, семейни проблеми). Някои деца са по-страхливи по природа (и темперамент), други – напротив. Какъвто и да е случаят, основните правила за адекватна реакция са еднакви:

Уважавайте страха на детето си. Колкото и безпочвен да ви се струва, приемете го насериозно.

Не прекалявайте с предпазването. Научете детето да се изправя пред страховете си, без да го притискате, разбира се.

Не преувеличавайте. Прекаленото внимание към проблема допълнително натоварва детето.

Помогнете и подкрепете. Изслушайте, предложете решение, уверете детето, че заедно ще се справите. Не действате вместо него, а му помогнете да се справи само. Винаги е от полза да напомняте предишни страхове, с които детето се е преборило – това дава увереност и смелост.