Децата и сексуалната роля (Част 2)

145
Децата и сексуалната роля (Част 2)

Да се идентифицират биологически

Първата част на материала

За да осъществят биологическата си предопределеност, момчетата трябва да се идентифицират с бащите си, а момичетата - с майките си. Идентификацията е решаващият процес, който превръща момчетата в мъже, а момичетата - в жени. Тя се улеснява, когато отношенията ни с децата се основават на уважение и обич. Спечелвайки любовта на децата си, ние печелим и желанието им ревностно да подражават на съответните ни сексуални роли. И все пак не винаги ние като родители сме наясно какви последствия влекат след себе си нашите роли.

Модели на майчинство и бащинство

В обществото ни ролята на майката като че ли е по-ясно определена от тази на бащата. Да бъдеш майка означава да кърмиш, да повиваш, да прегръщаш, да обичаш, да забавляваш, да се усмихваш, да говориш, да харесваш... Необходимостта от майчина грижа е биологически заложена. Липсата на майка излага на опасност психическото здраве на детето и застрашава оцеляването му.

Обратното, бащинството е по-малко природно и повече културно дететминирана функция. Биологическият принос на бащата започва и завършва преди да се роди бебето. Всички останали бащински дейности са социално обусловени. Така в някои общества бащите проявяват интерес само към синовете си и дори не признават дъщерите си. В други общества бащите запазват ролята си на търпелив учител, а отглеждането на децата е изцяло поверено на мйката. В трети тип общества бащата властва над децата подобно на абсолютен монарх.

В нашето общество формалният глава на семейството е бащата, но неговата роля и статус често са неясни и неопределени. Някои специалисти твърдят, че бащата е "отсъстващият осигурител на прехраната". Той излиза забързан сутрин, отсъства целия ден и се връща уморен вечер. В почивните дни, ако не играе футбол, то гледа телевизия или ремонтира нещо. Децата имат малка възможност да участват в значими дейности и разговори заедно с бащите си.

Вследствие на това майка се оказва господстващата фигура в семейството и главният, ако не и единственият пазител на дисциплината. Тази ситуация застрашава вековната роля на майката. В миналото тя е олицетворявала любовта и съчувствието, а бащата - дисциплината и морала. Децата, и особено момчетата, са изграждали съвестта си благодарение на бащата. И, въпреки че някои мъже приветстват възможността за по-тесен контакт с детето си, съществува опасност то да се сдобие накрая с две майки, вместо с майка и с баща.

Ролята на бащата

Детето се нуждае от приемащ бащината си роля баща. Мъжествеността не се придобива по пътя на традиционното обучение, а в хода на всекидневния живот чрез бащата, който служи за образец. "В детството няма дтуга потребност, която да е толкова силно изразена, колкото потребността от бащина закрила", отбелязва Фройд. От  най-ранна възраст е потребно на детето да знае, че има баща, който може да го брани от опасностите.

Три зони на опасност по-специално правят необходимо насочващото присъствие на бащата. Детето трябва да бъде закриляно от заплахите на външния свят, от вътрешните си страхове и от опекунството на майката.

Външният свят

Обкръжаващият свят крие много опасности за малкото дете. Нужна му е защита и от модерните домашни приспособления, и от старомодните квартални хулигани. То трябва да се научи между другите неща да пресича улицата, без да го блъсне кола и да използва електроуредите, без да го хване ток.

Вътрешният свят

Детето се нуждае от баща, който да му помогне при справяне с бурните му желания и страховити фантазии. Всяко малко момче желае майка му да принадлежи единствено и само на него. В своите сънища и фантазии детето намира намира начин да се оттърве от баща си, така и от братята и сестрите си, които се явяват съперници на тази любов. Подобни фантазии могат да бъдат твърде ярки, а сънищата да прераснат в кошмари.

Това ще отчая и изплаши детето, тъй като то все още не умее да разграничава своите желания от реалните си постъпки. То няма как да знае, че мислите му няма да станат действителност. Тъкмо тук е ролята на бащата, която е двустранна - да посрещне със съчувствие детското разочарование, гняв и страх, и същевременно мълчаливо и категорично да внуши на детето си да не се тревожи, защото той няма да му позволи да осъществи страшните си желания.

Някои родители не осъзнават нуждата на детето от закрила спрямо собствените му деструктивни фантазии и желания за кръвосмешение. В някои семейства е позволено на децата да нахлуват в съпружеската спалня по всяко време от денононощието. В други семейства децата нагрубяват майка си словесно или дори физически в присъствието на прекалено либералния си баща. Подобни действия в никакъв случай не бива да се толерират от бащата.

Прекалено грижовната майка

Бащата е длъжен да брани майката от агресивното дете, така както и детето - от опекунството на майката. Не всички майки прекалено покровителствуват децата си, но на някои от тях им доставя удоволствие да се отнасят към детето си като към бебе, въпреки че то отдавна вече не е пеленаче. Ролята на бащата е да даде на детето си обич, която не само го закриля, но и го разкрепостява.

Докато майчината обич внушава на бебето, че е обичано, то бащиното доверие казва на детето, че то е компетентно. Бащата повече от майката разрешава на детето да експериментира със своята самостоятелност. Готовността на бащата да стане свидетел на всяко ново детско начинание и да го подкрепи подтиква детето да се развива без неоправдано чувство за вина.



Добави коментар