Детето лъже!

165
Детето лъже!

Нормално е, но трябва да се спре

На никой родител не му е приятно, когато установи, че собственото му дете го лъже или прикрива истината.

В повечето случаи един по-съмнителен поглед или по-директен въпрос от наша страна са достатъчни детето само да признае грешката си, но не винаги това върши работа.

Разочароването ни е още по-голямо, когато “сверим часовника” си с неговата детегледачка, учителка или негови съученици и установим, че опасенията ни са се оказали напълно основателни.

Хубаво е внимателно да анализираме конкретната ситуация, когато сме хванали детето си в лъжа. За нас тя може да изглежда на пръв поглед маловажна, но за детето ни тя е от много по-съществено значение, защото, както и възрастните добре знаем - хората обикновено не лъжат без да има основателна причина за това.

Колкото по-рано се справите с този тип проблеми във възпитанието на детето си, толкова по-малко вероятно е те да се превърнат в поведенчески модели в неговия бъдещ живот на възрастен човек.

Ето няколко практически съвета, които ще ви помогнат в анализа на конкретните ситуации с децата ви, когато ви лъжат и ще ви дадат насоки как да реагирате адекватно спрямо такова поведение:

1. Не лъжете децата си.

Под предлога “то е още малко и не разбира” много родители лъжат или спестяват истината на децата си относно редица важни или маловажни въпроси. Децата разбират точно толкова, колкото вие им позволявате да разбират и имате желанието и търпението да им обясните.

Тази тенденция нараства прогресивно с годините и е силно препоръчително още от ранна възраст децата да научават истината за нещата и проблемите от вас, а не от други източници или постепенно да се досещат за нея.

Казването на истината изгражда доверие между родителите и децата, което е основната предпоставка и двете страни да споделят проблемите си открито помежду си.

2. Обсъждайте проблеми с децата си.

Преценете внимателно кои ваши проблеми и решения е подходящо да бъдат обсъждани с децата ви, съобразно възрастта им. Тези от проблемите, които попадат в така наречената “рискова категория” или са на специфична за възрастни тематика, е добре да бъдат разисквани далеч от децата.

В останалите случаи е добре децата ви също да участват в дискусиите. Внимателно им обяснявайте всеки казус поотделно и ги насърчавайте да вземат отношение по въпроса. Това повишава самооценката на вашето дете и то добива увереност, че неговото мнение се изслушва и цени, а в нередки случаи дори се взема предвид като потенциално решение.

Особено важно е децата ви да присъстват в случаите, когато се дискутира тяхното поведение или семейни правила, към които всички членове трябва да се придържат.

3. Без интриги.

Не замесвайте децата си в “малки добронамерени заговори”. Не са редки случаите, когато единият родител върши нещо недотам толкова редно пред погледа на детето си (например съпругата намира 10 лева в панталона за пране на съпруга си и решава да ги прибере, без да му казва), след което го увещава това “да си остане нашата малка тайна”.

Подобно поведение насърчава детето към този тип игри, в които някоя дребна или по-голяма пакост може да бъде скрита от единия или двамата родители. В едно пълноценно семейство не бива да има “малки тайни” между неговите членове.

4. Премълчаването на истината е другото име на лъжата.

В нередки случаи ще установите, че детето ви е видимо притеснено и крие от вас нещо, което не иска да се разбира. А както добре знаят и възрастните, хората не крият нещо, ако нямат основателна причина за това. Опитайте се с няколко добре насочени спомагателни въпроси да разберете какво точно крие детето ви от вас.

Обяснете му, че каквото и да е, вие няма да му се скарате и ще му помогнете да се справи със ситуацията. Самите вие не премълчавайте истината от децата ви. Те, рано или късно, ще я разберат и тогава ще се почувстват недооценени, защото не сте проявили доверие към тях и сте подценили значимостта на тяхното мнение и способности да разбират.

5. Играйте играта “Честност”.

Правилата са прости и лесни за усвояване от вашето дете. Всеки ден преди лягане, например, кажете и обяснете на детето си едно нещо за вас, което смятате, че то не знае, а е достатъчно голямо, за да разбере. Нека и то да направи същото за себе си. Тази проста игра ще подобри взаимоотношенията ви с вашето дете и вие ще се по-осведомени за неговите проблеми и притеснения.

6. Всички хора допускат грешки.

Внимателно обяснете на детето си, че всички хора допускат по-големи или по-малки грешки във всекидневието или в живота си, като цяло. Бъдете открити и му споделете конкретни ситуации, в които вие сте допускали грешки.

Не се опитвайте да си изграждате имидж на безгрешни пред собственото ви дете. Така то също ще се научи на безгрешност и няма да прояви склонност да говори с вас дори в ситуациите, в които то самото усеща, че не е постъпило правилно.

Бъдете особено търпеливи в тези си обяснения към детето си. Важно е то да разбере, че грешките са неделима част от живота и дори са изключително полезни, защото човек се учи от грешките си. И за вас, и за детето ви в пълна степен важи максимата, че не е толкова важно, че си сгрешил, а е важно да не допускаш едни и същи грешки в бъдеще.

7. Установете източника на лъжата.

Във всяка конкретна лъжовна ситуация анализирайте внимателно собственото си поведение пред детето, което може да е провокирало желанието му да спести истината от вас. Дали не го съдите или укорявате за нещо? Ако не откриете подобна причинно-следствена връзка, то източникът на лъжата може да бъде детската градина, училището или други хора, с които детето ви контактува в ежедневието си.

С няколко конкретни въпроси се опитайте да установите източника на лъжата му. След това внимателно му обяснете, че това, че другите хора понякога лъжат, не означава, че то не трябва да казва истината.

8. Лъжливците биват наказвани.

Наказвайте лъжата, когато детето отказва да признае истината. Не бъдете крайни или прекалено агресивни в наказанията си. Това само ще предизвика страх и стрес у детето ви и така следващия път, когато излъже, ще бъде разрешен още по-трудно.

Измислете леки и адекватни форми на наказание, когато хванете детето си в лъжа и му обяснете, че конкретното наказание му е наложено заради конкретния случай.

Прекратете преждевременно изтърпяването на наложеното наказание, когато детето ви признае истината и се извини, че е излъгало. Това ще го насърчи да бъде открито с вас и да си признава грешките веднага, без да е необходимо да се крие или да измисля други лъжи.

9. Насърчавайте диалога в семейството.

Отделяйте всеки ден необходимото време за разговори с вашето дете. Времето за храненеь напримерь е чудесна възможност за това. Не превръщайте къщата си в “самотен изолатор”, където в отделните стаи всеки се занимава сам със собствените си дейности, задължения и интереси.

Балансирайте времето, което детето прекарва само в стаята си и се занимава с домашните си или някоя игра с общи семейни занимания и разговори, в които всички вземат равно участие. И винаги помнете, че ключовата дума е “честност”.



Добави коментар