Да заспива само. Възможно ли е?

2480
Да заспива само. Възможно ли е?

Колко сладки ще изглеждат кога заспят и то в собственото си легло!

Сънят е основна потребност за човека. Целият организъм и нервната система са устроени така, че след работа се нуждаят от почивка. Без сън не могат да бъдат възстановени способностите и силите.

Всичко живо чувства необходимост от сън и се характеризира с жизнен ритъм – работа-умора-сън-нова работа-умора и т.н. Поради тази причина, сънят се възприема като облекчение. Както за възрастните, така и за децата. Но за последните нещата стоят малко по-особено.

За много родители вечерта означава викове, плач и капризи. Сами децата не искат да спят. Те гонят съня от себе си като разговарят, пеят, привикват родителите си с най-различни капризи – хладно е, топло е, ходи им се до тоалетната, жадни са и т.н. Такова поведение може да продължава с часове, докато детето не се успокои и не заспи сладко в леглото си. Но преди това всички у дома ще са „на нокти”.

Как да научим детето да заспива само? Първо, открийте причината за случващото се в момента.

Защо децата не искат да спят?

По цял ден с детето е някой друг – майката, таткото, дятото, бабата, детегледачката и т.н. Дори и да го оставите само за няколко минути, то чува звуци от съседите, от шосето отвън, от детската площадка и т.н. Всичко дотук е достатъчно, за да осигури на детето чувство за безопасност и съпричастност към света. Но ето го и моментът със съня.

Ситуацията започва да се променя. Помислете: през деня царува шумът, а в тишината преди съня – всичко си отива, дори гласовете затихнат. Моментът на съня се възприема от детето като обида и настъпва чувство за страх – свърши играта. Докато през деня детето може да бъде с някого, в съня – то е само.

Не за всички деца е характерно описаното състояние. Някои заспиват веднага, щом докоснат възглавницата с глава. Но такива деца са рядкост.



Как да научим детето да заспива самостоятелно? Предложения

Понякога детето не може да спи заради превъзбуда. За целта трябва да създадете спокойна и тиха атмосфера преди заспиване. Намерете на детето игра, която е спокойна. Или пък му прочетете книжка.

За да може детето да се запътва към леглото си с лекота, измислете вечерен ритуал, който да практикувате всеки ден. Например, пейте приспивни песни, галете го по гръбчето, включвайте нощната лампа, четете приказки, обличайте му пижама, почиствайте зъбите или пък заедно прибирайте играчките. Така ще създадете у детето условен рефлекс и то психологически ще бъде готово за сън.

Спазването на режим е изключително важно. Винаги слагайте детето да спи по едно и също време. Така ще изработите биологически ритъм. Разбира се, понякога можете да правите изключения и да отлагате с половин до един час лягането.



За да може детето да започне да заспива самостоятелно, трябва да отстраните съществуващите страхове. Можете да ги „убиете” чрез приспивни песни, усмивка, успокояващ разговор. Препоръчва се детето преди заспиване да бъде неподвижно: да слуша приказка или да седи тихо.

Много деца изпитват истинско успокоение от присъствието на любима играчка. Обяснете на детето, че в този момент всички деца се приготвят да спят и лягат под топлото одеалце. Че утре ще настъпи нов ден и отново ще се видите, за да довършите започнатата игра. Когато детето знае, че родителите му са край него, то преживява по-лесно самотата в леглото.

Много деца се страхуват от измислени чудовища и от тъмнината. Помогнете им да се справят със страховете или се обърнете за помощ към професионалист.

В случаи, когато детето често става от леглото или лошо заспива, намерете обяснение защо го прави. Ако причина се крие в позив за използване на тоалетната, помогнете му да удовлетвори потребността си и го сложете отново в леглото.

Ако детето продължи да става от леглото под развични предлози, връщайте го в леглото, но без да се сърдите и не говорете с него – пресичайте всеки опит за разговор. Можете да кажете само „Сега е време за сън” и да сложите пръст пред устните си в знак на „тишина”.



Научаването на детето да заспива самостоятелно може да се окаже продължителен процес, който изисква упоритост и търпение. Успехът ви зависи от начина ви на живот, от индивидуалните особености на детето и от традициите в семейството. Бъдете внимателни и последователни! Скоро времето ще даде резултат.



Добави коментар