Да говорим с тийнейджъра (Част 2)

636
Да говорим с тийнейджъра (Част 2)

Сприятелете се

Разговорите с тийнейджъра, в които възрастните си поставят за цел да да помогнат на детето да се самоопредели, са много важни за всяко семейство. Точно в тези разговори детето се учи да разсъждава, да прави избор, да си прави изводи. А задачата на родителите е не да накарат детето си да им се подчинява, приемайки безропотно тяхната гледна точка, а да го подготвят за самостоятелен живот. Първа част на материала.

Какво е животът ни?

Дори на възрастните им е неприятно да отговорят на този въпрос. Съвременното общество е затрупано с лъжливи ценности и не дава на хората нито една идея за какво си струва да живеят. Налага се всеки сам да си търси смисъла на живота.

За жалост единственият идол на съвременността станаха парите. За тях се говори като за източник на свобода и удоволствие, парите са показател за успешност и ум.

И няма нищо учудващо в това, че тийнейджърите често са депресирани и не виждат изход от ситуацията. Учат само за да бъдат приети в университет? Завършват университета, за да работят през целия си останал живот? Родителите им са направили същото, а не могат да си позволят безгрижният и охолен живот, за който пишат в списанията. Значи, източникът на благата са парите, а не труда.

Сложността на ситуацията се допълва и от факта, че в днешното общество детето не може да се почувства значимо. Социумът ни е изграден на принципа силните да властват над слабите, а децата в повечето семейства не биват уважавани, а смятани за тежест. И днес, когато училището окончателно е загубило смисъла си на „втори дом“, а децата са дразнещи и ненавистни за учителите, на детето му е още по-трудно да намери защита.

„Какво е нашият живот?“ – това е втората най-важна тема за разговор с тийнейджъра. Важно е детето да разбере, че по-ценно от човешкия живот няма и няма и да има.

А за да намериш смисъл, трябва да откриеш своя си, индивидуална и уникална цел в живота. Това може да е любимо занимание, въвлеченият в което тийнейджър да започне да получава удоволствие от самия процес на работа. Може да е мечтата за семейство и деца. Важното е тази цел да не е наложена от родителите, а да си лична, на детето. Задачата на родителите е само да му покажат колко разнообразен и интересен е животът, който сам по себе си е най-ценното нещо.

Кой да му помогне?

Тийнейджърът си отстоява своето място под слънцето и постоянно доказва на околните, че вече е голям и заради това има право на собствено мнение и пълна свобода. В този период на преход влиянието на семейството му е минимално – за тийнейджъра на първо място вече е общуването с връстниците му. А често родителите се чувстват принудени да се борят не толкова с влиянието на съвременното общество и всичките му негативни проявления, колкото с въздействието на конкретната среда, в която е детето им.

Авторитетът на на майката и таткото за тийнейджъра става равен на нула, затова пък този на приятелите става максимално значим. Тийнейджърът има усещането, че само връстниците му го разбират и приемат и освен тях никой не може да му помогне в трудностите.
Разбира се, за родителите това изглежда крайно неприемливо и несправедливо и те искат да протестират, да се бунтуват срещу това желание на детето си… обаче винаги в тази война именно родителите търпят поражение.

Може би единственият начин да запазите добрите си отношения с детето си при тези условия, е един пореден разговор: за приятелите, отношенията му с тях, за компанията му. Дошли в дома ви. Това най-малкото ще ви помогне да възстановите родителския авторитет в очите на детето си. И разбира се, да разберете „кой кой е“ в обкръжението му.

Разговорът за обкръжението на детето трябва постепенно да обърне ситуацията: родителите не са врагове, а приятели. И те винаги са готови да помогнат. 



Добави коментар