Браво на детето!

184
Браво на детето!

Постиженията или личността да хвалим?

Да хвалим и поощряваме ли детето си и до какво ще доведе хвалбата е въпрос, по който теоретици и родители се разделят в мнението си. Повечето родители смятат, че похвалите изграждат увереността на детето в себе си и му създават чувство на сигурност. В действителност обаче похвалата може да предизвика напрежение и непослушание.

Защо?

Защото много деца изпитват понякога омраза спрямо близките си и се срамуват от това. И когато родителят каже „Ти си толкова добро момче“, неговата представа за себе си е доста по-различна. То не се вижда „добро“, защото току-що си е представяло майка си с цип на устата или брат му да прекара в болницата почивните дни, или сестра си, която е бебе, да е мъртва... Всъщност, колкото повече го хвалят, толкова по-зле ще се държи то, за да покаже „истинското си Аз“.



Забелязали ли сте, че често непосредствено след като сте похвалили детето за доброто му поведение, то започва да буйства, сякаш да опровегае комлимента ви. Може би това е начинът му да съобщи своите задръжки по отношение на образа, който вие имате за него.

Желателната и нежелателната похвала


Означава ли всичко това, че похвалата е стар метод за поощрение и не бива да се използва? Не, разбира се. Но все пак похвалите не бива да се раздават как да е, за щяло и нещяло. Важно е да разберете, че похвалата трябва да засяга само усилията и постиженията на детето, а не характера и личността му.

Т.е. по-дбре е да избягвате похвали от сорта на „Ти си толкова добро моче“. Когато момчето разтреби стаята си, например, съвсем естествено е да отбележим колко добре се е потрудило и колко добре изглежда стаята му вече. Неуместно е тук да отбележим, че е много добро момче. Думите на похвала трябва да дадат на детето реалистична картина на неговите постижения, а не рекламен образ на личността му.

„Добре си се справил“ и „Благодаря ти, сине“, са много по-уместни думи от „Ти си такова чудесно дете“, „Ти си истински малък помощник на мама“ и „Какво бих правила без теб“. Подобни коментари могат да предизвикат тревога у детето или да му прозвучи заплашително. То чувства, че далеч не е чудесно и че не може да живее в съответствие с тази преценка. И така, вместо със страх да очаква разобличаването си като измамник, то предпочита веднага да снеме обременяващия го товар , самопризнавайки се като „лошо“, с лошо поведение.



Пряката похвала заслепява, ласкае и буди неловкост. Човек се смущава, когато му кажат, че е „чудесен“, щедър“, „скромен“, „с ангелски характер“. Чувства се длъжен да отрече поне част от тези ласкателства. Защото никой не може честно да си каже дори сам на себе си: „Аз съм чудесен. Аз съм добър и силен, и щедър, и скромен.“

Думите ни на похвала е добре да посочват ясно, че ценим конкретните усилия на детето, работа, постижения, помощ. Думите ни е добре да са така формулирани, че детето само да направи реалистично заключение за личността си.



Добави коментар