Българчетата 26 часа пред телевизора

85
Българчетата 26 часа пред телевизора

Образованите родители следят за теглото на хлапетата

Българските деца прекарват близо 26 часа седмично в гледане на телевизия – в сравнение с холандските деца, които прекарват по 14.5 часа седмично пред телевизионния екран. Това сочат даните от изследването EPHE (EPODE for the Promotion of Health Equity).

Децата от семейства с основно или средно образование прекарват приблизително 3.5 часа повече седмично пред телевизора, в сравнение с децата от по-образовани семейства. В тази категория България се нарежда на първо място сред 7-те европейски държави.

Времето, прекарвано пред компютъра, като цяло се следи внимателно от родителите от всички социално-икономически групи: 50% от всички родители редовно следят колко време децата им прекарват пред компютъра. Правила за гледане на телевизия обаче не се прилагат толкова строго: едва 25% от високо образованите родители определят граници за това колко време децата могат да гледат телевизия, в сравнение с 15% при групата на родителите с по-нисък образователен статус.

В тази група всяко второ дете разполага с телевизор в стаята си, докато в семействата, в които родителите са с висше образование телевизор, в стаята си имат 30% от децата. 1 от 2 деца от групата с ниско образование гледат телевизия, докато се хранят със семейството си.

Проучването показва, че децата от семейства с по-висок социално-икономически статус консумират повече плодове и зеленчуци и прекарват по-малко време пред телевизора, отколкото децата от семейства с по-нисък социално-икономически статус.

Родителските практики и семейната среда играят важна роля за разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата: ниско образованите родители срещат трудности при поддържането на здравословен начин на живот (наличие на плодове и зеленчуци, следене на времето пред екрана, модели на подражание, задаване на правила и т.н.) и по този начин рискът от наднормено тегло или затлъстяване сред децата им е по-голям.

Социално-икономическият статус на родителите се сочи за определящ фактор на поведението, което оказва влияние върху наднорменото тегло и затлъстяването в детска възраст. Първите резултати от изследването показват, че децата в семейства, в които майката е с по-ниска степен на образование, консумират по-малко плодове и зеленчуци и прекарват повече време пред телевизора, отколкото децата от семейства, в които майката има висше образование.

В сравнение с децата в Португалия, които консумират плодове поне веднъж дневно, консумацията на плодове сред децата от семейства с по-нисък социален статус е оскъдна – такъв е случаят не само в Белгия, но и във Франция, Холандия и Румъния. Гърция и България се нареждат на второ място в класацията на държавите, в които се наблюдава по-висока консумация на плодове.

Изследването сочи, че разликите в образованието на родителите обясняват видимата разлика при консумацията на плодове между семейства с по-висок и с по-нисък социално-икономически статус. 50% от родителите с висше образование са посочили, че се грижат винаги да имат плодове у дома, за разлика от едва 30% от родителите с основно или средно образование, които са дали същия отговор.

По отношение на зеленчуците, независимо от социално-икономическото положение на семейството, децата консумират зеленчуци между 2 и 4 пъти седмично. Въпреки това, близо 30% от семействата с ниско образование ядат салата по-малко от веднъж седмично. Само един на всеки двама родители с ниско по-нисък образователен статус декларира, че у дома децата консумират зеленчуци заедно със семейството си. Родителите с висше образование се справят малко по-добре: 65% от тях консумират зеленчуци, заедно децата си.

EPHE е тригодишен европейски проект, който се осъществява в 7 европейски държави: Белгия, България, Гърция, Франция, Холандия, Португалия и Румъния. Проектът прави оценка на ефективността на различни програми, разработени по метода на EPODE, с цел да се проучи дали прилагането на адаптираната методология на EPODE може да намали социално-икономическата неравнопоставеност по отношение на хранителния режим, свързан със здравето и физическата активност на семейства с деца на възраст от 6 до 12 години, които живеят в 7-те европейски страни.

В проучването участва и програма „Здрави деца в България“, която е част от международната мрежа за програми за превенция на затлъстяването при децата EPODE Intenational Network.



Добави коментар