Бъди непослушен!

215
Бъди непослушен!

Някои възпитателни похвати са нож с две остриета

Някои възпитателни похвати, които прилагаме в отношенията си към децата, почти винаги се обръщат срещу нас - чрез тях не само не успяваме да постигнем целите си, но често още на момента създаваме бъркотия. Вече говорихме за тенденцията на някои родители чрез грубо отношение да възпитават вежливост, днес ще се спрем на заплахите и обидите.

Покана за непослушание

Децата възприемат всяка забрана като покана да повторят забраненото им действие или постъпка. Когато кажем на детето: "Ако направиш още веднъж...", то не чува "ако", а само "направиш още веднъж". Понякога то направо си тълкува посланието на родителя си като очакване да повтори действието си. Подобни предупреждения, колкото и недвусмислени да изглеждат на възрастните, са не само безполезни. Нещо повече - те гарантират повтарянето на нежеланото действие.

Предупреждението е предизвикателство към детската автомомност. Ако детето уважава поне малко себе си, то се чувства длъжно отново да престъпи правилата, за да покаже на себе си и на другите, че не е страхливец.

Въпреки многото предупреждения, 5-годишният ви син отново продължава да цели прозореца с топката. Накрая вие не издържате: "Ако топката още веднъж уцели стъклото, обещавам, ще те пребия!" Не след дълго трясъкът на счупено стъкло ви съобщава, че предупреждението ви е подействало - топката за пореден и последен път е уцелила стъклото. Лесно можем да си представим сцената, която следва тази поредица от заплахи, обещания и непослушание.

Ето един друг пример, който ни показва как да се справим с лошото държание, без да прибягваме до заплахи: детето ви стреля с пушката играчка по малкото си братче. Вие: "Не по бебето, стреляй в мишената!" Детето обаче отново стреля по бебето. Вие му отнемата пушката, казвайки: "По хора не се стреля." Така детето ви научава последствията от своите действия, без това да е в ущърб на неговот "Аз", очевидни са били и подсказаните му алтернативи - да стреля в мишената или да се раздели с пушката си.

Обидите и сарказмът

Родител със саркастична дарба е сериозна заплаха за психическото здраве на детето си. Така родителят само успява да издигне здрава преграда пред пълноценното общуване с детето си.

"Колко пъти трябва да ти повтарям едно и също нещо? Да не си глух? Защо не слушаш? На китайски ли говоря?"; "Колко си невъзпитан! В джунгла ли си расъл? Там ти е мястото, така да знаеш!"; "Какво става с теб? Какво ти е? Луд ли си или си глупав? Знам къде ще свършиш един ден!"

Такъв родител може дори да не осъзнава, че забележките му са атаки, които предизвикват контраатаки, че коментарите му блокират общуването, като подтикват детето към фантазии за отмъщение. Горчивият сарказъм и хапливите забележки нямат място в детското възпитание. Най-добре е да избягваме изказвания от рода на "Много си вириш носа", "С голямо самочувствие си", "За какъв се мислиш в края на краищата?", "Ти да не си център на света".

Не бива да уронваме престижа на детето си в собствените му очи и в очите на околните (особено връстниците му), дори и с остроумията си.



Коментари

Коментар: 1
сарказъм и обиди

"Горчивият сарказъм и хапливите забележки нямат място в детското възпитание." Нямат, но някои родители като моите и да им четеш на глас написаното в тази статия, няма ни най-малко да си мръднат мозъка. Пробвал съм го много пъти - веднага след четенето, казват "абе кви са тия пълни глупости от интернет, в интернет пишат само глупости и ти, глупака вярваш и попиваш, и само ни упрекваш". На никой не пожелавам такива родители!!!!!!


  • 1

Добави коментар