Ако го мързи да учи (Част 2)

4611
Ако го мързи да учи (Част 2)

Как да го мотивираме?

Ако детето ви не иска да учи, не се отчайвайте... понякога проработват най-неочаквани методи за въздействие. Не се страхувайте да пробвате нещо ново, да проявите изобретателност, да бъдете настойчиви. Първа част на материала. Продължаваме с най-класическите оправдания за това, че го мързи да учи:

4. А защо да уча?

Често децата (а понякога и родителите) не виждат къде могат да употребят, в какво могат да съм им от полза училищните знания, защото те са отвлечени, откъснати от обкръжаващата ни действителност.

Все пак не бива да забравяме, че природонаучните дисциплини дават на детето знания именно за обкръжаващата ни действителност, математиката учи на логическо и подредено мислене, а да си грамотен и ерудиран човек е не само важно, а и автоматично повишава социалния статус на човека.

Много от предметите са нужни не, за да ги запомним за цял живот - например особеностите по протичане на определена химическа реакция или името на второстепенния герой от някоя книга - те ни учат да анализираме, да мислим, да намираме нестандартни решения, да се справим с трудни задачи, да откриваме закономерности, да обобщаваме и да правим изводи... А без всичкото това в нашия живот няма да сме много пълноценни.

На практика причините за “А защо да уча?” могат да са много повече - възможно е психологическата обстановка в класа да е некомфортна и напрегната, детето да има конфликт с учителите или страх от публични изяви... Внимателно наблюдавайте детето си, не забравяйте да го питате как е минал денят му в училище и се вслушвайте в разказа му - това ще ви помогне навреме да откриете проблема и да го решите, преди да е станало прекалено късно.

Ако детето не учи, въпросът не е “Какво да правим?”

Най-важното е да не лепим етикети на детето си. Въпреки че знаем, все някога наричаме детето си “мързеливец”, “двойкаджия”... така или иначе в училище му е неприятно, а когато детето получава такава “подкрепа” вкъщи, положението става непоносимо. Защо да го правим, като тези обидни класификации не променят ситуацията към по-добро, а напротив - отдалечават детето от родителя, озлобяват го към учителя и провалят всичките му опити нещо да промени. Когато наричаме детето с обидни думи и прякори, ние единствено показваме собственото си недоволство и разочарование и предизвикваме гняв и обида у него. А бихме могли да опитаме просто да решим проблема.

Правилният подход: употребявайте “Аз-изказът” - “не ми харесва”, “аз мисля, че...” и никога не давайте оценки на личността на детето, а на конкретни постъпки. Освен това не прекалявайте с похвалите. Най-често децата чуват следното: “Ти си толкова способно и умно дете, но просто си мързелив”. Струва ни се, че тези думи трябва да пробудят у него отговорност, съвест и желание веднага да докаже способностите си. Но тези думи само водят детето до решението, че изобщо не е нужно да учи, защото “аз и без това съм способен и умен”. Освен това съществува и голяма вероятност да го вкарате в клопката на постоянното самооправдание: “бих си научил и написал домашните, но съм толкова разсеян”, “бих отишъл на курса по английски, но толкова обичам да спя”. Този начин на самовъзприятие е твърде вероятно да стане мото в живота на детето.

Правилният подход: Всяка похвала трябва да е заслужена и да съответства на постъпката. Да, дори най-малкият успех е добре да бъде поощряван, т.е. усилията, които детето е положило за постигането му.

Опасно е също така да даваме на детето материални награди за добрите оценки. Често родителите правят един вид “бартер”, давайки на детето си пари или купувайки му желани вещи в замяна на отлични оценки. Този метод в повечето случаи действително проработва, но при детето вътрешната мотивация сто процента се заменя с външната и няма никакво отношение към ценностите на самия учебен процес. Рискът е очевиден: детето може завинаги да загуби така и невключената си в процеса на учене познавателна активност, жажда за знания. По този начин обезценяваме така важната похвала. А децата много бързо се ориентират в ситуацията и става голяма вероятността следващия път, когато ги помолим да измият чиниите, да чуем “Какво ще получа за това?”.

Правилният подход: не е задължително напълно да се отказвате от метода с материалната мотивация, но го ограничете до минимум. Нека пари и подаръци детето да получава не за всяка оценка, а за успешното завършване на учебната година. И по-добре наградата да не е пари, а например екскурзия, за която детето ще си мисли цялата година или някаква вещ, за която си мечтае отдавна, макар и да не виждате необходимост от покупката.



Коментари

Коментар: 1
dawteria mi e 1 klas i ne moje elementarni zada4i da rewi i zapo4va da pla4e kakvo da pravia


  • 1

Добави коментар