Агресор или лидер?

430
Агресор или лидер?

Как да разберем детето си?

Оплаквания, оплаквания и пак оплаквания... В детската градина детето ви на всяка цена е искало да бъде тартор във всичките игри, а ако някой се противопоставял на желанието му, е скачало на бой. В училището ситуацията се повтаря: детето прелива от енергия и нови идеи, а учителките отново постоянно се оплакват, че я е бутнало някого, я е ударило друг. Агресор ли е то? Или лидер, който просто не умее да осъществи контакт с другите, за да се намери компромис?

Детската агресия е един от големите проблеми на съвременното общество. Психолози, лекари, учители и учени се занимават с този проблем, опитвайки се да намерят причините за това така зачестило напоследък явление и да открият начин за борба с него. В редица научни трудове се публикуват материали за „гените на агресията“, за специфично подреждане и съчетание на хормони, за влиянието на киното и електронните игри. Но универсален отговор на въпроса „какво да правим с агресивното дете?“ все още никой не е дал. И ако вие се сблъсквате със ситуации, в които вашето дете бива обвинявано в агресия към другите деца, ще ви се наложи да разберете всичко, което се случва с него от самото начало.

Преди всичко трябва да разберете с кой от видовете детска агресия си имате работа:
- детето използва агресията като защитен механизъм, избухва с повод и без повод; детето може само да немекне, че нещо или някой го заплашва и да изпадне в истерия веднага, която е съпроводена от проява на насилие;

- детето е лидер по природа, то обича да измисля игри и да ги ръководи, но не е в състояние да води диалог с другите, особено с тези, на които не им харесва неговото предложение; и вместо да общува, то включва агресията, използва физическата сила като най-простият и ефикасен метод да получи това, което иска.

Пъвият тип агресия е по-тежка и за справяне с тази ситуация в повечето случаи ще ни е нужен детски психолог. Вторият случай не е така деструктивен и все пак са нужни доста усилия от страна на родителите. Важното тук е друго: и в двата случая при възпитанието на детето са направени важни пропуски.

Всяка агресия е реакция, реакция на ситуацията и вярата на детето, че така не бива. Когато то е било на три години и майка му не му е позволила да си поиграе с телефона, например... когато не е получило това, което иска, детето е проявило агресия и е ударило майка си по ръката. А тя не е отбелязала тази постъпка, не й е придала никакво значение и съответно у детето се е оформил поведенчеки стереотип: когато нещата не стават така, както на мен ми се иска, трябва да прибягна до физическа сила. И после, на детската площадка, когато децата не са пожелали да играят по неговите правила, то е проявявало агресия поради същата причина.



Детето още от малко трябва да се учи да комуникира с другите хора, а родителите трябва постепенно, постоянно и търпеливо да му обясняват правилата на общуването с околните, да му отбелязват какво може и какво не може да си позволи. А защо не може да удря - това не бива да е заради страха, че ще получи същото в отговор или ще бъде наказано, това е принципен начин на поведение.

Хубаво е да си играете вкъщи с детето, да отигравате една или друга конфликтна ситуация, за да разбере детето ви как е добре и как може да се държи, какво да казва, по какви начини да действа. Добре е също така да ограничите гледането на телевизия, особено на филми за възрастни с насилие, защото те също развиват определени модели на поведение. Спрете му и “кървавите” компютърни игри - те също влияят на психиката му. 



Добави коментар