А татко къде е?

256
А татко къде е?

Как да кажем и разкажем…

Разбира се, всеки има биологически баща – това дори го пише в учебниците по биология. Понякога обаче се случва така, че образът на бащата изобщо не се вписва в класическата схема „Мама, татко и аз – едно щастливо семейство“.

Ако биологическият баща не е поискал или не е могъл да стане истински баща и да участва във възпитанието на детето си? Или поради „грешка на младостта“, глупави родителски решения, любовна трагедия или… това няма никакво значение. По-важно е правилно да се поднесе тази информация на детето. Първо: да не е прекалено рано (психолозите съветват да го кажете, когато чуете въпроса „а къде е моят татко?“) и второ – да го кажете максимално спокойно и достъпно.

Абсолютно неправилно е да подминете въпроса с: „Ще пораснеш и сам ще разбереш“ или с „По-късно ще разбереш“, също крайно погрешно е да създавате атмосфера на тайнственост и недоизказаност: „Той просто не е с нас и не питай за това“. Колкото повече са недомлъвките, толкова повече невръстното дете ще си „доизмисли“ само. Една от най-разпространените „доизмисляници“ е „Татко ни заряза и си тръгна, защото аз съм лош“. Или пък да си създаде образ за легендарния татко моряк в подводница или военен пилот-изпитател, който е загинал… също е недопустимо.

Рано или късно детето ще разбере истината и може да престане да има доверие на майка си. Най-добре е да си спомните за хубавите неща в отношенията на детето ви с баща му, да му кажете, че мама и татко някога са се обичали и много са се радвали, че той се е появил на този свят. И да, случило се е така, че родителите са се разделили и сега татко не може да е тук, но детето не бива да го съди и да му се сърди, защото той му е дал живот. Може да му покажете снимка на баща му и да му разкажете за хубавите му качества. И колкото по-спокойно и добронамерено е поведението ви, толкова по-лесно, по-просто и по-естествено детето ще възприеме сложната информация.

„Нима ни е лошо без татко?“, „Аз сама съм те отгледала, татко изобщо не ни е нужен“, „Ние сме си много добре и така, за какво ни е татко?“ – тези фрази, чиято цел е да попречи на детето да се чувства различно и тъжно, всъщност постигат обратен, при това опасен, ефект.

У малкото човече може да се сформира неправилния стереотип: ако мама отглежда детето сама, това е нормално, хубаво и естествено. Приемайки този стереотип, момичето ще го принесе и в своето семейство: „Никакви мъже не ми трябват, само да ми пречат, аз се справям чудесно и сама с родителските задължения, както майка ми“. А момчето подсъзнателно ще мисли, че активното му участие в живота на детето му изобщо не е задължително, защото в детството му са му внушавали, че „без татко изобщо не е лошо“. Представянето на образа на бащата като „изрод“, който предава и зарязва семейството си, децата си, също не е най-доброто наследство за детето. То ще се идентифицира с „лошия“ родител и ще го носи със себе си. 



Коментари

Коментар: 1

Прекрасна статия :) Ще се възползвам от съветите в нея , като дойде при нас въпроса "Къде е татко?"


  • 1

Добави коментар