Свръхимунитетът отключва автоимунни заболявания

581
Свръхимунитетът отключва автоимунни заболявания

Ревматоидният артрит вече е лечим с авангардни терапии

Свръхимунитетът може да отключи автоимунно заболяване. С настъпването на есента и преди зимата не е необходимо родителите да полагат усилия да го засилят у децата си. Достатъчно е, че те са хапвали и хапват пресни плодове и зеленчуци и са събрали достатъчно витамин D през лятото. Това предупреждава специалистът по уши, нос и гърло от Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. Диана Попова.

Автоимунните заболявания са група заболявания, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм. Болестите са предимно на имунната система, като повечето от тях пряко засягат и други органи, най-често бял дроб и щитовидна жлеза. Те наброяват над 200 и протичат хронично. Симптомите се облекчават чрез прилагането на имуносупресори. Те потискат имунната система и я правят по-слаба, но негативният ефект на имуносупресорите прави организма лесно податлив на вирусни инфекции, каквито са грипът и саркоидозата например. Приложението им е нож с две остриета, предупреждават лекари. В резултат има рискове за възникване на нови дори банални инфекции, които да усложнят състоянието на пациента.

Едно от най-разпространените автоимунни заболявания е ревматоидният артрит. Засегнатите от него страдат от циклични болки в ставите и подувания. Заболяването е едно от малкото в тази група, срещу които имат много добро лечение. То се нарича модифициращо. Успешна е и новата терапия биологично лечение, казва д-р Родина Несторова – ревматолог и секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. То дори спира развитието на болестта, докато се прилага, уверява тя.



Ревматологът припомни, че тази терапия е безплатна за българския пациент и за здравноосигурените се поема от НЗОК. Ако ставите ви болят непрекъснато и болката не стихва от никакви медикаменти, има вероятност да страдате от ревматоиден артрит. При това заболяване имунната система произвежда повече от необходимото антитела, които атакуват меките тъкани на ставите. Диагностиката става с кръвно изследване и преглед при ревматолог. При нелекуване на ревматоидния артрит може да има сериозни увреждания и трудности в движението.

Възпаленията са характерни за автоимунните заболявания. Антителата се натрупват в различни органи и тъкани като бъбреците, белия дроб, нервните окончания. След подобно натрупване в определена част на тялото възниква възпаление, което постепенно става хронично и уврежда органа или тъканта. Възможно е те да засегнат тънките черва, тъй като имунната система образува антитела срещу тъканите на червата. Те ги атакуват и им пречат на нормалната работа, като предизвикват диария, болки, треска и ректално кървене.

Витилигото, макар и възприемано само като кожен проблем, също е сериозно автоимунно заболяване – едно от най-разпространените. Нюансите в цвета на кожата се дължат на пигмента меланин. Когато меланоцитите (клетките, които го произвеждат) бъдат унищожени по неизвестна причина от имунната ни система, се развива заболяването витилиго. По нея се образуват бели петна, наподобяващи обелване след слънчево изгаряне. С възрастта те се увеличават. На засегнатите от витилиго, както и на пациентите с други автоимунни заболявания не се препоръчват ударни дози витамини и имуностимулатори, с каквито обикновено здравите хора въоръжават своя организъм за зимата. Слънчевите бани и солариумите също са противопоказани, тъй като засилват образуването на белите петна.

Статистиката показва, че това заболяване засяга средно 1 на всеки 100 души, независимо от пола и възрастта. Учените са убедени, че за появата му са отговорни и генетични фактори, както и други автоимунни заболявания, особено на щитовидната жлеза. Към появата определено имат отношение свободните радикали, токсините, както и стресът, посочва вестник "Монитор".

Колкото по-тъмна е кожата, толкова по-голям е контрастът от витилиго. В някои случаи петната се ограничават в определен сегмент от кожата завинаги, но по-често имат по-генерализирано разпространение, като в по-напреднали случаи могат да обхванат значителна част от кожната повърхност. Липсват каквито и да било симптоми, с изключение на по-голямата чувствителност към слънце на депигментираните участъци. Като допълнение космите в засегнатите зони също може да побелеят.


Добави коментар