Бебетата не са чупливи

56
Бебетата не са чупливи

Приключенията на един татко

Още от училището за родители на нас, татковците, ни набиваха в дебелите глави, че бебетата не били чупливи.

Всичко вървеше добре - до момента, в който акушерката ми подаде бебето в ръцете за първи път, а малката принцеса се разплака с пълна сила. Резултатът - цяла нощ не можах да спя от мисълта, че съм й направил нещо. Може би съм я притиснал по-силно?

Това бе първият стрес, който изживях като татко и който ме отказа да я вземам на ръце поне няколко седмици. Неувереността ми в началото като че ли се подушваше с пълна сила от малкото човече и то наддаваше пълен глас всеки път, когато я гушвах и усещаше различни милувки от тези на мама.

Лека полека обаче започна да свиква с мен. В началото я поставях на леглото и докато майка й беше наблизо, й говорех дълго време, докато свикна с моя глас. Накрая си казах: „Мечка страх мене не“ и постепенно започнах да общувам все повече с нея и да я държа – първоначално, разбира се, докато ми я подаваше майка й.

Няма да крия, че доста време ми трябваше, докато се науча как да я вдигам. Първоначално всички опити излязоха несполучливи. Както се казва обаче, най-добре се учиш да плуваш, когато те хвърлят надълбоко. В тази насока съпругата ми ми направи добра услуга, като ме остави няколко пъти сам с бебето и се налагаше да я взема.

Постепенно започнах да ставам все по-уверен и по-уверен, а принцеската ми усещаше това и днес много ми се радва, дори и когато я нося сам в другата стая. За един татко няма нищо по-хубаво от това. Елате ме вижте сега как я премятам.

На младите татковци мога да кажа от опит – бебетата наистина не са чупливи. Не изпускайте шанса си да ви опознават и да се радвате взаимно един на друг, като оставяте всичко на майките. Между другото, така ще се подмажете и ще си изпросите и повече любов, както от малкото човече, така и от майката. А накрая дори ще се престрашите и за къпането...



Коментари

Коментар: 1
чупливи

май често, ние, майките, не си даваме сметка какъв стрес е бебето за бащата. все пак ние сме свързани с него още преди да се роди, а той тепърва ще се учи да общува с него.


  • 1

Добави коментар